Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
СЪКРОВИЩАТА НА НБ "ИВАН ВАЗОВ“
Източник: ПОТВ 13:24 / 29.03.2019
© ПОТВ

Изложба на копия върху винил от образци от калиграфско-художествените школи и писарските средища в региона на Пловдив се представят в Културен център "Тракарт“. Експозицията е от ръкописната колекция на Народна библиотека "Иван Вазов“ и може да бъде видяна до 8 април. Тя вече е гостувала във Финландия и Естония и предстои да бъде показана и в други държави.

Изложбата представя най-значимите писарски средища в периода ХV – XVIII в. и ярки образци от ръкописните школи в копия върху винил: етрополската школа с Требник на йеромонах Даниил; карловско-аджарската школа с Поп Йовков пентикостар на поп Йовко и Октоих на Станко Граматик; кукленската школа със Служебен миней за месец юни на Кръстьо Граматик; котленската школа с Котленски сборник, средата на XVI век, Сборник от слова на Йосиф Брадати от Рилската школа.

- - - - -

Разнообразният състав на славянските ръкописи от колекцията на НБ "Иван Вазов“ е показателен за процеса на миграция на книжовните паметници през Средновековието. Това е изключително силен период от българската история, който всеки българин трябва да познава и да се гордее с него. В края на IX, Х и XI век учениците на Кирил и Методий се завръщат в България и започват да разпространяват писмеността. Докато по онова време в Европа не е имало сериозно държавническото и духовно развитие, то се е случвало тук, в България, разказва директорът на пловдивската библиотека Димитър Минев.

В Пловдив се съхраняват близо 200 ръкописа, които представят най-силно развитите преписвачески школи в Средновековна България: Кукленската, Карловско-аджарската, Етрополската, Котелската школи и на Рилския манастир.

ДИМИТЪР МИНЕВ, директор на НБ "Иван Вазов“: Говорим за време, когато единственият начин да бъдат тиражирани определени издания или книги, е било тяхното преписване. Много преди Гутенберг, много преди изработването на някакви начини за размножаване на печатни издания. Това е времето, когато целият този труд е изключително интелектуален труд – това са предимно специалисти, художници в повечето случаи, монаси, които имат определено отношение към живописта и рисуването, за да могат да зографисват тези букви. За това всичко, което е останало, представлява изключителен интерес за изследователите.

Калиграфско-художествените школи и писарски средища са изключително важни за оформянето на писмеността по начина, който е бил не само необходим и атрактивен за ползвателите в България. Средновековието е историческият период, когато тази писменост се разпростанява много извън границите на България, така че в сегашния момент, макар и с някои рестрикции, почти 1/5 от населяваната част от земята и повече от 200 милиона души я ползват.

За наша гордост, колекцията на пловдивската библиотека се нарежда по значимост веднага след НБ "Св. Св. Кирил и Методий“, Център "Дуйчев“ и колекцията на Рилския манастир.

ДИМИТЪР МИНЕВ, директор на НБ "Иван ВАЗОВ“: Това е една от най-големите ръкописни колекции в България и за щастие тя се съхранява в нашата библиотека. Трудно би могла да бъде достъпна за обикновените читатели, но всяка година по повод Деня на библиотекаря 11 май или 24 май – Ден на славянската писменост, ние правим еднодневна изложба с експонати от най-ценните ръкописи, които се излагат за един ден, могат да бъдат видяни от всички читатели, разбира се, недокоснати, защото са под стъкло, но могат отблизо да бъдат разгледани, а цялата ни почти ръкописна колекция е дигитализирана и е достъпна онлайн и може да бъде разглеждана.

Изследователите могат да видят ръкописите в съвременния им вариант – дигитализирани копия, и така да изследват особеностите на отделните школи. Оригиналите се пазят в помещение, специално пригодено за съхранение на подобни ценни паметници.

ДИМИТЪР МИНЕВ, директор на НБ "Иван Вазов“: Най-ценните експонати от съхраняваната ръкописна колекция в пловдивската библиотека са и едновременно с това паметници на ЮНЕСКО. Това са Слепченският апостол и Кюстендилският палимсест. Те са много стари писмени паметници и е голяма гордост, че са притежание на библиотеката. Всички тези ръкописи, или 90% от тях, са дарени на библиотеката от родолюбиви българи, които по някакъв начин са имали достъп до тях – завещани им от деди, от прадеди, защо не и от преписвачи на тези паметници от времето на манастирите.

Между тях  са ценни паметници като Византийските емайли на Кондаков, офортите на Рембранд, които са закупени обаче, - едни от малкото в Европа, тъй като ги има само на още едно или две места, класическа златна Библия с инкрустации ... Изключително много ценни издания има, които са стигнали, една голяма част от тях, по силата на дарителството в годините, когато тя се е развивала много активно при директора Борис Дякович.

И в момента продължава дарителството като основна форма за придобиване на доста редки и ценни издания, защото библиотеката като организация на бюджетна издръжка трудно би си позволила да купи каквото и да било, особено що се отнася до ценните паметници.

Съвременниците ни трябва да са особено благодарни на създателя и пръв директор на пловдивската библиотека Борис Дякович, който повече от 30 години зрънце по зрънче събира тази уникална колекция от най-редки и ценни издания. Разбира се, тя е обогатявана и в по-нови времена, има дори интересни попадения, но те са доста по-нови, по-малко атрактивни и ценни, казва Димитър Минев.

Най-радостното е, че все повече млади хора проявяват интерес към писмеността, към кирилицата, към калиграфско-художествените школи и писарски средища, към старобългарския език. Вероятно се опитват да разберат това, което библиотекарите пък отправят като послание – какво значение е имала тази писменост, колко дълго време е било необходимо да бъде обработена и достъпна в този вид, в който я познаваме, и да бъде разпространена по света.

Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа
Догодина
В края на мандата
На куково лято
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: