Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
СЪКРОВИЩАТА НА НБ "ИВАН ВАЗОВ“
Източник: ПОТВ 13:24 / 29.03.2019
© ПОТВ

Изложба на копия върху винил от образци от калиграфско-художествените школи и писарските средища в региона на Пловдив се представят в Културен център "Тракарт“. Експозицията е от ръкописната колекция на Народна библиотека "Иван Вазов“ и може да бъде видяна до 8 април. Тя вече е гостувала във Финландия и Естония и предстои да бъде показана и в други държави.

Изложбата представя най-значимите писарски средища в периода ХV – XVIII в. и ярки образци от ръкописните школи в копия върху винил: етрополската школа с Требник на йеромонах Даниил; карловско-аджарската школа с Поп Йовков пентикостар на поп Йовко и Октоих на Станко Граматик; кукленската школа със Служебен миней за месец юни на Кръстьо Граматик; котленската школа с Котленски сборник, средата на XVI век, Сборник от слова на Йосиф Брадати от Рилската школа.

- - - - -

Разнообразният състав на славянските ръкописи от колекцията на НБ "Иван Вазов“ е показателен за процеса на миграция на книжовните паметници през Средновековието. Това е изключително силен период от българската история, който всеки българин трябва да познава и да се гордее с него. В края на IX, Х и XI век учениците на Кирил и Методий се завръщат в България и започват да разпространяват писмеността. Докато по онова време в Европа не е имало сериозно държавническото и духовно развитие, то се е случвало тук, в България, разказва директорът на пловдивската библиотека Димитър Минев.

В Пловдив се съхраняват близо 200 ръкописа, които представят най-силно развитите преписвачески школи в Средновековна България: Кукленската, Карловско-аджарската, Етрополската, Котелската школи и на Рилския манастир.

ДИМИТЪР МИНЕВ, директор на НБ "Иван Вазов“: Говорим за време, когато единственият начин да бъдат тиражирани определени издания или книги, е било тяхното преписване. Много преди Гутенберг, много преди изработването на някакви начини за размножаване на печатни издания. Това е времето, когато целият този труд е изключително интелектуален труд – това са предимно специалисти, художници в повечето случаи, монаси, които имат определено отношение към живописта и рисуването, за да могат да зографисват тези букви. За това всичко, което е останало, представлява изключителен интерес за изследователите.

Калиграфско-художествените школи и писарски средища са изключително важни за оформянето на писмеността по начина, който е бил не само необходим и атрактивен за ползвателите в България. Средновековието е историческият период, когато тази писменост се разпростанява много извън границите на България, така че в сегашния момент, макар и с някои рестрикции, почти 1/5 от населяваната част от земята и повече от 200 милиона души я ползват.

За наша гордост, колекцията на пловдивската библиотека се нарежда по значимост веднага след НБ "Св. Св. Кирил и Методий“, Център "Дуйчев“ и колекцията на Рилския манастир.

ДИМИТЪР МИНЕВ, директор на НБ "Иван ВАЗОВ“: Това е една от най-големите ръкописни колекции в България и за щастие тя се съхранява в нашата библиотека. Трудно би могла да бъде достъпна за обикновените читатели, но всяка година по повод Деня на библиотекаря 11 май или 24 май – Ден на славянската писменост, ние правим еднодневна изложба с експонати от най-ценните ръкописи, които се излагат за един ден, могат да бъдат видяни от всички читатели, разбира се, недокоснати, защото са под стъкло, но могат отблизо да бъдат разгледани, а цялата ни почти ръкописна колекция е дигитализирана и е достъпна онлайн и може да бъде разглеждана.

Изследователите могат да видят ръкописите в съвременния им вариант – дигитализирани копия, и така да изследват особеностите на отделните школи. Оригиналите се пазят в помещение, специално пригодено за съхранение на подобни ценни паметници.

ДИМИТЪР МИНЕВ, директор на НБ "Иван Вазов“: Най-ценните експонати от съхраняваната ръкописна колекция в пловдивската библиотека са и едновременно с това паметници на ЮНЕСКО. Това са Слепченският апостол и Кюстендилският палимсест. Те са много стари писмени паметници и е голяма гордост, че са притежание на библиотеката. Всички тези ръкописи, или 90% от тях, са дарени на библиотеката от родолюбиви българи, които по някакъв начин са имали достъп до тях – завещани им от деди, от прадеди, защо не и от преписвачи на тези паметници от времето на манастирите.

Между тях  са ценни паметници като Византийските емайли на Кондаков, офортите на Рембранд, които са закупени обаче, - едни от малкото в Европа, тъй като ги има само на още едно или две места, класическа златна Библия с инкрустации ... Изключително много ценни издания има, които са стигнали, една голяма част от тях, по силата на дарителството в годините, когато тя се е развивала много активно при директора Борис Дякович.

И в момента продължава дарителството като основна форма за придобиване на доста редки и ценни издания, защото библиотеката като организация на бюджетна издръжка трудно би си позволила да купи каквото и да било, особено що се отнася до ценните паметници.

Съвременниците ни трябва да са особено благодарни на създателя и пръв директор на пловдивската библиотека Борис Дякович, който повече от 30 години зрънце по зрънче събира тази уникална колекция от най-редки и ценни издания. Разбира се, тя е обогатявана и в по-нови времена, има дори интересни попадения, но те са доста по-нови, по-малко атрактивни и ценни, казва Димитър Минев.

Най-радостното е, че все повече млади хора проявяват интерес към писмеността, към кирилицата, към калиграфско-художествените школи и писарски средища, към старобългарския език. Вероятно се опитват да разберат това, което библиотекарите пък отправят като послание – какво значение е имала тази писменост, колко дълго време е било необходимо да бъде обработена и достъпна в този вид, в който я познаваме, и да бъде разпространена по света.

Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа (51) 15%
Догодина (21) 6%
В края на мандата (37) 11%
На куково лято (232) 68%
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: