Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНИЯ ПЛОВДИВСКИ ВКУС /2/: В най-старата кухня на Европа
Източник: ПОТВ 08:21 / 28.06.2016
©

Къде се е намирала най-старата кухня в Европа?

В Пловдив, разбира се -   в най-стария европейски град.

Представете си на Небет тепе да се експонира нещо като "най-старата европейска кухня". Какъв интерес ще предизвика.

Виждал съм във Финландия "най-стария ватерклозет на Европа" - тълпи от туристи.

Само че тук по-скоро ще  издигнем средновековни крепостни стени, отколкото кухня - защото такова е мисленето ни: средновековно.

Пардон - възрожденско.

Та под тепетата се яде и пие поне от 8 века. Има написано за вкуса и на траките, и на римляните. Препоръчвам поне книгата на пловдичанина инж.Димитър Костов за Тракия, в която има сведения за вкусовете и трапезите от най-стари времена.

Тук по тракийско време се е пиело не само вино, но и бира.

Имало е времена на охолство, времена на оскъдица. По римско време, някъде към първи век, ако не бъркам, даже имало законови ограничения - една кокошка трябвало да изхрани не по-малко от трима души. Иначе било забранено да се коли.

В по-добрите времена са се гощавали и с шунки, наденички, пълнени с дроб, пържени ябълки в тесто, свинска матка, зърна от свиня, хобот? и т.н.

Да не проследяваме цялата кулинарна история на града, а тя няма как и да бъде обобщена.

Пловдивската кухня е като американската - да не прозвучи обидно това сравнение. Тоест, в нея се преплитат различни кулинарни култури.

Какво друго може да очакваме от един град, в който се говорят поне 10 езика и в който има 50 религии.

Какво ли се е яло във времената, когато сме били херцогство, например?

Все нещо би трябвало да е останало.

С турците идва арабската кухня, гърците си имат своите традиции, бежанците от Беломорска Тракия идват с два вързопа покъщнина, но с кулинарна памет в главите, арменците - също, евреите си имат своите вековни рецепти, българите от Средногорието - своите. Ами дубровчаните, черкезите? Ами арумъните /цинцари, куцовласи/, които се смятат за евгенистати т.е.благородниците на града и говорят гръцко-българско-турско наречие. А каква ли кухнята им?

Неизследван океан от кулинарни традиции. А ние ядем пица,  дюнери и шопска салата. Резил!

Любен Каравелов, който е един от малкото български писател с изострено чувство за битовите подробности на онова време, започва "Мамино детенце" в стил на туристически справочник:

"Който не е видял новосадската лития, който не е прочел Максима Изповедника, който не е ходил в Бачковския манастир, който не е ял "шкембе-чорбасъ" в Цариград, който не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия, - той нищо не е видял...".

Заради тези дума на Каравелов съм ходил в Казанлък да търся гюлова ракия и в Цариград да ям "шкембе-чорбасъ". И в Белград съм ходил да търся мадам Клайн, ама никой не си спомня за нея.

Та се търси един нов Любен Каравелов, който да напише истински пловдивски пътеводител.

Писателят, който учи в Пловдив, оставя много интересни описания на начина на живот в града - различни от елейните слова на пътешествениците, които често се вадят от контекста и се включват в разни сборници, за да подхранват провинциалната ни гордост, не ни споменава с някаква кулинарна забележителност.

За трапезата на пловдивчанина отделя няколко реда неговият съвременник Иван Богоров. Той споменава, че занаятчиите под тепетата започват деня не са обилна закуска, а с едно "кахве", на обед хапват малко хляб със сирене, а вечер "каквото намерят сготвено". Нищо повече. Можем само да гадаем какво е имало в тенджерата.

В Пловдив, който е един от големите градове на империята, може да се намери всичко, което отглеждат и произвеждат поданиците на султана. По описанията на занаятите можем да съдим донякъде и за храната - има касапи, симидчии, бюрекчии, халваджии,  медари, мандраджии, кръчмари, бакали...

Как ли са изглеждали пазарите?

Очаквайте продължение...

Поредицата "В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНИЯ ПЛОВДИВСКИ ВКУС" е част от проекта на Пловдивската телевизия "Телевизионен университет по пловдивска история", който има за цел да възроди пловдивската идентичност, дух и традиция, както и да популяризира постиженията на регионалния бизнес.

Проектът се подкрепя от КЦМ 2000 АД, Верига магазини "Триумф" и десетки обикновени пловдивчани. Ако искате да с включите и вие  - кой с каквото може, за  контакти 032 640 419, 0888 624515, potv@abv.bg

Банковата сметка на Сдружение "Медии с човешко лице" е: Прокредит банк -Пловдив, за проекта ТВ УНИВЕРСИТЕТ

Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа
Догодина
В края на мандата
На куково лято
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: