 © |
Къде се е намирала най-старата кухня в Европа? В Пловдив, разбира се - в най-стария европейски град. Представете си на Небет тепе да се експонира нещо като "най-старата европейска кухня". Какъв интерес ще предизвика. Виждал съм във Финландия "най-стария ватерклозет на Европа" - тълпи от туристи. Само че тук по-скоро ще издигнем средновековни крепостни стени, отколкото кухня - защото такова е мисленето ни: средновековно. Пардон - възрожденско. Та под тепетата се яде и пие поне от 8 века. Има написано за вкуса и на траките, и на римляните. Препоръчвам поне книгата на пловдичанина инж.Димитър Костов за Тракия, в която има сведения за вкусовете и трапезите от най-стари времена. Тук по тракийско време се е пиело не само вино, но и бира. Имало е времена на охолство, времена на оскъдица. По римско време, някъде към първи век, ако не бъркам, даже имало законови ограничения - една кокошка трябвало да изхрани не по-малко от трима души. Иначе било забранено да се коли. В по-добрите времена са се гощавали и с шунки, наденички, пълнени с дроб, пържени ябълки в тесто, свинска матка, зърна от свиня, хобот? и т.н. Да не проследяваме цялата кулинарна история на града, а тя няма как и да бъде обобщена. Пловдивската кухня е като американската - да не прозвучи обидно това сравнение. Тоест, в нея се преплитат различни кулинарни култури. Какво друго може да очакваме от един град, в който се говорят поне 10 езика и в който има 50 религии. Какво ли се е яло във времената, когато сме били херцогство, например? Все нещо би трябвало да е останало. С турците идва арабската кухня, гърците си имат своите традиции, бежанците от Беломорска Тракия идват с два вързопа покъщнина, но с кулинарна памет в главите, арменците - също, евреите си имат своите вековни рецепти, българите от Средногорието - своите. Ами дубровчаните, черкезите? Ами арумъните /цинцари, куцовласи/, които се смятат за евгенистати т.е.благородниците на града и говорят гръцко-българско-турско наречие. А каква ли кухнята им? Неизследван океан от кулинарни традиции. А ние ядем пица, дюнери и шопска салата. Резил! Любен Каравелов, който е един от малкото български писател с изострено чувство за битовите подробности на онова време, започва "Мамино детенце" в стил на туристически справочник: "Който не е видял новосадската лития, който не е прочел Максима Изповедника, който не е ходил в Бачковския манастир, който не е ял "шкембе-чорбасъ" в Цариград, който не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия, - той нищо не е видял...". Заради тези дума на Каравелов съм ходил в Казанлък да търся гюлова ракия и в Цариград да ям "шкембе-чорбасъ". И в Белград съм ходил да търся мадам Клайн, ама никой не си спомня за нея. Та се търси един нов Любен Каравелов, който да напише истински пловдивски пътеводител. Писателят, който учи в Пловдив, оставя много интересни описания на начина на живот в града - различни от елейните слова на пътешествениците, които често се вадят от контекста и се включват в разни сборници, за да подхранват провинциалната ни гордост, не ни споменава с някаква кулинарна забележителност. За трапезата на пловдивчанина отделя няколко реда неговият съвременник Иван Богоров. Той споменава, че занаятчиите под тепетата започват деня не са обилна закуска, а с едно "кахве", на обед хапват малко хляб със сирене, а вечер "каквото намерят сготвено". Нищо повече. Можем само да гадаем какво е имало в тенджерата. В Пловдив, който е един от големите градове на империята, може да се намери всичко, което отглеждат и произвеждат поданиците на султана. По описанията на занаятите можем да съдим донякъде и за храната - има касапи, симидчии, бюрекчии, халваджии, медари, мандраджии, кръчмари, бакали... Как ли са изглеждали пазарите? Очаквайте продължение... Поредицата "В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНИЯ ПЛОВДИВСКИ ВКУС" е част от проекта на Пловдивската телевизия "Телевизионен университет по пловдивска история", който има за цел да възроди пловдивската идентичност, дух и традиция, както и да популяризира постиженията на регионалния бизнес. Проектът се подкрепя от КЦМ 2000 АД, Верига магазини "Триумф" и десетки обикновени пловдивчани. Ако искате да с включите и вие - кой с каквото може, за контакти 032 640 419, 0888 624515, potv@abv.bg Банковата сметка на Сдружение "Медии с човешко лице" е: Прокредит банк -Пловдив, за проекта ТВ УНИВЕРСИТЕТ |