Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНИЯ ПЛОВДИВСКИ ВКУС /2/: В най-старата кухня на Европа
Източник: ПОТВ 08:21 / 28.06.2016
©

Къде се е намирала най-старата кухня в Европа?

В Пловдив, разбира се -   в най-стария европейски град.

Представете си на Небет тепе да се експонира нещо като "най-старата европейска кухня". Какъв интерес ще предизвика.

Виждал съм във Финландия "най-стария ватерклозет на Европа" - тълпи от туристи.

Само че тук по-скоро ще  издигнем средновековни крепостни стени, отколкото кухня - защото такова е мисленето ни: средновековно.

Пардон - възрожденско.

Та под тепетата се яде и пие поне от 8 века. Има написано за вкуса и на траките, и на римляните. Препоръчвам поне книгата на пловдичанина инж.Димитър Костов за Тракия, в която има сведения за вкусовете и трапезите от най-стари времена.

Тук по тракийско време се е пиело не само вино, но и бира.

Имало е времена на охолство, времена на оскъдица. По римско време, някъде към първи век, ако не бъркам, даже имало законови ограничения - една кокошка трябвало да изхрани не по-малко от трима души. Иначе било забранено да се коли.

В по-добрите времена са се гощавали и с шунки, наденички, пълнени с дроб, пържени ябълки в тесто, свинска матка, зърна от свиня, хобот? и т.н.

Да не проследяваме цялата кулинарна история на града, а тя няма как и да бъде обобщена.

Пловдивската кухня е като американската - да не прозвучи обидно това сравнение. Тоест, в нея се преплитат различни кулинарни култури.

Какво друго може да очакваме от един град, в който се говорят поне 10 езика и в който има 50 религии.

Какво ли се е яло във времената, когато сме били херцогство, например?

Все нещо би трябвало да е останало.

С турците идва арабската кухня, гърците си имат своите традиции, бежанците от Беломорска Тракия идват с два вързопа покъщнина, но с кулинарна памет в главите, арменците - също, евреите си имат своите вековни рецепти, българите от Средногорието - своите. Ами дубровчаните, черкезите? Ами арумъните /цинцари, куцовласи/, които се смятат за евгенистати т.е.благородниците на града и говорят гръцко-българско-турско наречие. А каква ли кухнята им?

Неизследван океан от кулинарни традиции. А ние ядем пица,  дюнери и шопска салата. Резил!

Любен Каравелов, който е един от малкото български писател с изострено чувство за битовите подробности на онова време, започва "Мамино детенце" в стил на туристически справочник:

"Който не е видял новосадската лития, който не е прочел Максима Изповедника, който не е ходил в Бачковския манастир, който не е ял "шкембе-чорбасъ" в Цариград, който не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия, - той нищо не е видял...".

Заради тези дума на Каравелов съм ходил в Казанлък да търся гюлова ракия и в Цариград да ям "шкембе-чорбасъ". И в Белград съм ходил да търся мадам Клайн, ама никой не си спомня за нея.

Та се търси един нов Любен Каравелов, който да напише истински пловдивски пътеводител.

Писателят, който учи в Пловдив, оставя много интересни описания на начина на живот в града - различни от елейните слова на пътешествениците, които често се вадят от контекста и се включват в разни сборници, за да подхранват провинциалната ни гордост, не ни споменава с някаква кулинарна забележителност.

За трапезата на пловдивчанина отделя няколко реда неговият съвременник Иван Богоров. Той споменава, че занаятчиите под тепетата започват деня не са обилна закуска, а с едно "кахве", на обед хапват малко хляб със сирене, а вечер "каквото намерят сготвено". Нищо повече. Можем само да гадаем какво е имало в тенджерата.

В Пловдив, който е един от големите градове на империята, може да се намери всичко, което отглеждат и произвеждат поданиците на султана. По описанията на занаятите можем да съдим донякъде и за храната - има касапи, симидчии, бюрекчии, халваджии,  медари, мандраджии, кръчмари, бакали...

Как ли са изглеждали пазарите?

Очаквайте продължение...

Поредицата "В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНИЯ ПЛОВДИВСКИ ВКУС" е част от проекта на Пловдивската телевизия "Телевизионен университет по пловдивска история", който има за цел да възроди пловдивската идентичност, дух и традиция, както и да популяризира постиженията на регионалния бизнес.

Проектът се подкрепя от КЦМ 2000 АД, Верига магазини "Триумф" и десетки обикновени пловдивчани. Ако искате да с включите и вие  - кой с каквото може, за  контакти 032 640 419, 0888 624515, potv@abv.bg

Банковата сметка на Сдружение "Медии с човешко лице" е: Прокредит банк -Пловдив, за проекта ТВ УНИВЕРСИТЕТ

Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа (51) 15%
Догодина (21) 6%
В края на мандата (37) 11%
На куково лято (232) 68%
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: