Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
Господин Ангелов от Понеделник пазара преди 70г. и историята на една къща - спомени от арх.Олег Каразапрянов
Източник: ПОТВ 11:54 / 01.03.2025
©

Втора част

От улицата в къщата се влизаше с помощта на две тесни каменни стъпала. Тесни, за да не заемат място на новия тротоар. Входната врата се отвяряше по по- различен начин. Пиринчената дръжка на бравата трябваше да се повдигне нагоре, а не да се натисне надолу както е обикновено. Човек си мислеше, че вратата е заключена. Отвътре вратата можеше да се залости с един здрав, дебел железен лост, който висеше закрепен на стената кой знае от колко години.

От дясната страна на входната врата беше шивачницата на шивача бай Ламбри Бончев. И в нея се влизаше с помощта на две тесни каменни стъпала. От вън имаше табела на която пишеше: "Ламбри Бончев – крояч“. Не шивач, а крояч!Вечер на вратата и на прозореца бай Ламбри слагаше дървени капаци от дебели дъски. Капаците се заключваха с голям почернял от времето катинар. Спомням си зимните дни, когато сутрин улиците се събуждаха затрупани от дебел сняг. Бай Ламбри пристигаше и първата му работа беше да вземе една голяма лопата и най- грижливо да изчисти снега по целия тротоар.

Топлеше се с печка на дърва. На едно от малките прозорчета имаше вместо стъкло ламарина с дупка, през която преминаваха кюнците, излизайки навън. От влагата и мъглата често от кюнците капеше някаква чернилка като катран.

Бай Ламбри ми уши първите панталони. Имаха и парамент! Имаха гайки за колан, не исках тиранти, носех го с колан. Имаха и дюкян с копчета. Истински мъжки панталони. Повечето мои съученици ходеха с анцузи. Не ми харесваше това облекло. В шивачницата на бай Ламбри до прозореца стоеше крачната шевна машина марка Пфаф. Знех,че марка Сингер са най добрите, а той имаше Пфаф.

По-навътре имаше голяма маса, на която разгъваше донесения му плат и с креда очертаваше кройките. Имаше и още една маса, на която с една голяма желязна тежка ютия гладеше ушитите панталони. Ютията се загряваше от разпалени в нея дървени въглища. Гладенето продължаваше доста дълго. Гледах го как движи тежката ютия, после спре за малко, задържи я на дадено място, за да хване ушитото "калъп" и после пак продължи. Изглеждаше ми доста скучно.

Доста по-късно разбрах, че Цецка, моя съученичка от началното училище "Йоаким Груев", е негова внучка. Цецка беше едно симпатично слабичко момичеце. Винаги много се притесняваше, когато я вдигнеха да я изпитват.

От лявата страна на входа по едно време имеше едно магазинче, в което продаваха детски играчки и някакви други дребни предмети. Не помня какво точно. Продавачът беше известен като Таушана. Още в началото на декември започваше да продава изработени от него украшения за елха. Украшенията бяха от картон облепен с цветна хартия и разноцветни станиоли. По онова време цветните станиоли бяха рядкост. Откъде ги намираше Таушана беше ми чудно.

Пак от улицата се влизаше в жилището на Смарона. Смарона беше едно дребно слабичко, красиво момиченце. Живееше заедно с майка си и баща си. Какво стана с тези хора нищо не разбрах. Изчезнаха.

От входната врата на къщата се влизаше в един дълъг коридор, който водеше към вътрешното малко дворче. В коридора отдасно беше дървената еднораменна стръмна стълба за втория етаж. На пода на коридора имаше дървен капак към избата, в която никога не видях някой да влиза.

В края на коридора от ляво и дясно имаше две врати, в които се влизаше в две стаи, прозорците на които гледаха на север към дворчето. В лявата стая живееше Гочето, едно дете на майка си и баща си, а в дясната- семейство мъж и жена.Нямаха деца.

Дворчето беше малко около 5/3м. Висок каменен зид го отделяше от двора на училището "Йоаким Груев". Над зида имаше няколко реда бодлива тел. Имаше малка барака за дърва и въглища, която се ползваше от всички.

В ляво беше единствената чешма с мивка направена от цимент. До мивката беше тоалетната, която пак беше единствената в къщата и се ползваше от всички обитатели. Зиме,лете сутрин тук всички идваха да се измият. Тук се миеше посудата след хранене. Тук жените перяха дрехите и ги простираха. Никой на никого не пречеше, нямаше кавги и разправии. Хората живееха в разбирателство.

Тоалетната беше направена от дъски доста прогнили от времето и с широки аралъци между дъските. Виждаше се през тях дали има някой вътре. Каналът на тоалетната и мивката, покрит със ситовски плочи, минаваше по пода на двора и отиваше към уличната канализация. В двора имаше лоза, която беше полазила по оградата. За тази лоза никой не се грижеше, но тя си растеше наволя.

арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

10.02.2025г.

Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа
Догодина
В края на мандата
На куково лято
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: