©

Втора част

От улицата в къщата се влизаше с помощта на две тесни каменни стъпала. Тесни, за да не заемат място на новия тротоар. Входната врата се отвяряше по по- различен начин. Пиринчената дръжка на бравата трябваше да се повдигне нагоре, а не да се натисне надолу както е обикновено. Човек си мислеше, че вратата е заключена. Отвътре вратата можеше да се залости с един здрав, дебел железен лост, който висеше закрепен на стената кой знае от колко години.

От дясната страна на входната врата беше шивачницата на шивача бай Ламбри Бончев. И в нея се влизаше с помощта на две тесни каменни стъпала. От вън имаше табела на която пишеше: "Ламбри Бончев – крояч“. Не шивач, а крояч!Вечер на вратата и на прозореца бай Ламбри слагаше дървени капаци от дебели дъски. Капаците се заключваха с голям почернял от времето катинар. Спомням си зимните дни, когато сутрин улиците се събуждаха затрупани от дебел сняг. Бай Ламбри пристигаше и първата му работа беше да вземе една голяма лопата и най- грижливо да изчисти снега по целия тротоар.

Топлеше се с печка на дърва. На едно от малките прозорчета имаше вместо стъкло ламарина с дупка, през която преминаваха кюнците, излизайки навън. От влагата и мъглата често от кюнците капеше някаква чернилка като катран.

Бай Ламбри ми уши първите панталони. Имаха и парамент! Имаха гайки за колан, не исках тиранти, носех го с колан. Имаха и дюкян с копчета. Истински мъжки панталони. Повечето мои съученици ходеха с анцузи. Не ми харесваше това облекло. В шивачницата на бай Ламбри до прозореца стоеше крачната шевна машина марка Пфаф. Знех,че марка Сингер са най добрите, а той имаше Пфаф.

По-навътре имаше голяма маса, на която разгъваше донесения му плат и с креда очертаваше кройките. Имаше и още една маса, на която с една голяма желязна тежка ютия гладеше ушитите панталони. Ютията се загряваше от разпалени в нея дървени въглища. Гладенето продължаваше доста дълго. Гледах го как движи тежката ютия, после спре за малко, задържи я на дадено място, за да хване ушитото "калъп" и после пак продължи. Изглеждаше ми доста скучно.

Доста по-късно разбрах, че Цецка, моя съученичка от началното училище "Йоаким Груев", е негова внучка. Цецка беше едно симпатично слабичко момичеце. Винаги много се притесняваше, когато я вдигнеха да я изпитват.

От лявата страна на входа по едно време имеше едно магазинче, в което продаваха детски играчки и някакви други дребни предмети. Не помня какво точно. Продавачът беше известен като Таушана. Още в началото на декември започваше да продава изработени от него украшения за елха. Украшенията бяха от картон облепен с цветна хартия и разноцветни станиоли. По онова време цветните станиоли бяха рядкост. Откъде ги намираше Таушана беше ми чудно.

Пак от улицата се влизаше в жилището на Смарона. Смарона беше едно дребно слабичко, красиво момиченце. Живееше заедно с майка си и баща си. Какво стана с тези хора нищо не разбрах. Изчезнаха.

От входната врата на къщата се влизаше в един дълъг коридор, който водеше към вътрешното малко дворче. В коридора отдасно беше дървената еднораменна стръмна стълба за втория етаж. На пода на коридора имаше дървен капак към избата, в която никога не видях някой да влиза.

В края на коридора от ляво и дясно имаше две врати, в които се влизаше в две стаи, прозорците на които гледаха на север към дворчето. В лявата стая живееше Гочето, едно дете на майка си и баща си, а в дясната- семейство мъж и жена.Нямаха деца.

Дворчето беше малко около 5/3м. Висок каменен зид го отделяше от двора на училището "Йоаким Груев". Над зида имаше няколко реда бодлива тел. Имаше малка барака за дърва и въглища, която се ползваше от всички.

В ляво беше единствената чешма с мивка направена от цимент. До мивката беше тоалетната, която пак беше единствената в къщата и се ползваше от всички обитатели. Зиме,лете сутрин тук всички идваха да се измият. Тук се миеше посудата след хранене. Тук жените перяха дрехите и ги простираха. Никой на никого не пречеше, нямаше кавги и разправии. Хората живееха в разбирателство.

Тоалетната беше направена от дъски доста прогнили от времето и с широки аралъци между дъските. Виждаше се през тях дали има някой вътре. Каналът на тоалетната и мивката, покрит със ситовски плочи, минаваше по пода на двора и отиваше към уличната канализация. В двора имаше лоза, която беше полазила по оградата. За тази лоза никой не се грижеше, но тя си растеше наволя.

арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

10.02.2025г.