 © |
Разказахме ви за първите пловдивски аптеки – "Златний лев“, Аптека Марица, на Братанов, на Станчо Колев... През 1948 година, както и по-голяма част от българската икономика, търговията и продажбата на лекарства стават държавен монопол. Аптеките останаха, но на фасадите имената на старите собственици бяха сменени с номера. В първата част ви разказахме за първите аптеки в Пловдив. Е, появиха се нови аптеки : до ресторант Стадиона, на площад Мара Малеева, на "Руски“, на "Георги Димитров... Аптеки бяха открити и в новите поликлиники – беше удобно Лекарствата бяха евтини – повечето струваха жълти стотиннки. Но често нямаше точно това, което ти трябва. А някой път това, което ще спаси живота на близък човек. Световната фармация вървеше напред, носеха се слухове за чудодейни лекарства Имало такива, които лекували туберкулозата... В края на 40-те години в България туберкулозата все още беше смъртоносна болест, а на Запад я лекуваха с нови лекарства. Но как да спасиш детето си, примерно. Дават се на случайно пътуващи жълтички, останали от баби и дядовци, да ги продадат на Запад и да донесат спасителното лекарство. Разказват как след сложна комбинация родители се снабдили с чудодейната инжекция, която комунизмът не могъл да произведе, занесли я на лекар да я бие. Лекарят обаче зад гърба на детето сменил лекарството с дестилирана вода. И продал лекарството скъпо и прескъпо, обричайки детето на смърт. Дойде време да се търсят чудодейни лекарства за болни от рак. В Япония уж имало такива... Нямаше даже мултивитамини – освен в Правителствена болница. А в началото на 90-те години човек можеше да си купи даже от кварталната бакалница "Супрадин“. Появиха се аптеки за правоимащи. За специални хора. В тях имаше дефицитни лекарства – например за служители на МВР. Така наречените "активни борци против фашизма и капитализма“ получиха право на безплатни лекарства. Направиха им даже специална аптека – с вътрешен асансьор и със стенопис на известен художник. Бутнаха я наскоро. Сиропчетата и прахчетата изчезваха. Новите лекарства бяха запечатани в блистери Аптеките ставаха все по-просторни и светли. След идването на демокрацията те започнаха да изникват на всеки ъгъл. Много от тях бяха на самобслужване. Претъпкани с лекарства, но на други цени... Да се върнем обаче в 1981 година. Носталгията по старите аптеки е още жива. А по складовете още се паззят части от тяхното оборудване. И тогава директорът на Аптечно управление Недялко Вълканов решава да възстанови една стара аптека. Хем като муезй, хем като действаща аптека. Вадят се от складовете стъкленици, рецептурници, касови апарати. И от друге градове изпращат ценни вещи. Така се създава или възстановява аптека "Хипократ“ в Стария град. Тя се намира в къщата на д-р Сотир Антониади и е работила като аптека от 1872 г до 1947 г. и е сред най-модерно оборудваните аптеки в Пловдив по онова време. Тук и днес може да се види как са се приготвяли лекарствата основно на растителни съставки, които са се сушили, рязали, чукали, смесвали. Могат да се видят и дипломите на лекарите и фармацевтите от онова време, които сочат, че те са завършили образованието си в европейските университети. Музейната колекция разполага със стари и ценни фармацевтични издания. Може да се види пречиствател за вода отпреди повече от 100 години. И стар касов апарат. Уредниците могат да споделят някоя стара рецепта. А в задния двор на аптеката има градинка с лечебни заведения. Музеи по света всякакви. Пловдивската аптека "ХИПОКРАТ“ е нещо уникално Заслужава се да влезем вътре. И да си спомним за онези, които са лекували нашите деди... Филм по темата може да гледате на https://www.youtube.com/watch?v=JPwFe6vBOJQ Този материал и филмът по темата са реализирани от Сдружение "Медии с човешко лице“ с помощта на Община Пловдив и са част от Културния календар на града за 2023 година. |