©

Разказахме ви за първите пловдивски аптеки – "Златний лев“, Аптека Марица, на Братанов, на Станчо Колев...

През 1948 година, както и по-голяма част от българската икономика, търговията и продажбата на лекарства стават държавен монопол.

Аптеките останаха, но на фасадите имената на старите собственици бяха сменени с номера.

В първата част ви разказахме за първите аптеки в Пловдив.

Е, появиха се нови аптеки : до ресторант Стадиона, на площад Мара Малеева, на "Руски“, на "Георги Димитров...

Аптеки бяха открити и в новите поликлиники – беше удобно

Лекарствата бяха евтини – повечето струваха жълти стотиннки. Но често нямаше точно това, което ти трябва. А някой път това, което ще спаси живота на близък човек.

Световната фармация вървеше напред, носеха се слухове за чудодейни лекарства

Имало такива, които лекували туберкулозата... В края на 40-те години в България туберкулозата все още беше смъртоносна болест, а на Запад я лекуваха с нови лекарства. Но как да спасиш детето си, примерно. Дават се на случайно пътуващи жълтички, останали от баби и дядовци, да ги продадат на Запад и да донесат спасителното лекарство.

Разказват как след сложна комбинация родители се снабдили с чудодейната инжекция, която комунизмът не могъл да произведе, занесли я на лекар да я бие. Лекарят обаче зад гърба на детето сменил лекарството с дестилирана вода. И продал лекарството скъпо и прескъпо, обричайки детето на смърт.

Дойде време да се търсят чудодейни лекарства за болни от рак. В Япония уж имало такива...

Нямаше даже мултивитамини – освен в Правителствена болница. А в началото на 90-те години човек можеше да си купи даже от кварталната бакалница "Супрадин“.

Появиха се аптеки за правоимащи. За специални хора. В тях имаше дефицитни лекарства – например за служители на МВР.

Така наречените "активни борци против фашизма и капитализма“ получиха право на безплатни лекарства. Направиха им даже специална аптека – с вътрешен асансьор и със стенопис на известен художник. Бутнаха я наскоро.

Сиропчетата и прахчетата изчезваха. Новите лекарства бяха запечатани в блистери

Аптеките ставаха все по-просторни и светли.

След идването на демокрацията те започнаха да изникват на всеки ъгъл. Много от тях бяха на самобслужване. Претъпкани с лекарства, но на други цени...

Да се върнем обаче в 1981 година.

Носталгията по старите аптеки е още жива. А по складовете още се паззят части от тяхното оборудване.

И тогава директорът на Аптечно управление Недялко Вълканов решава да възстанови една стара аптека. Хем като муезй, хем като действаща аптека.

Вадят се от складовете стъкленици, рецептурници, касови апарати. И от друге градове изпращат ценни вещи.

Така се създава или възстановява аптека "Хипократ“ в Стария град.

 Тя се намира в къщата на д-р Сотир Антониади и е работила като аптека от 1872 г до 1947 г. и е сред най-модерно оборудваните аптеки в Пловдив по онова време.

Тук и днес може да се види как са се приготвяли лекарствата основно на растителни съставки, които са се сушили, рязали, чукали, смесвали.

Могат да се видят и дипломите на лекарите и фармацевтите от онова време, които сочат, че те са завършили образованието си в европейските университети.

Музейната колекция разполага със стари и ценни фармацевтични издания.

Може да се види пречиствател за вода отпреди повече от 100 години.

И стар касов апарат.

Уредниците могат да споделят някоя стара рецепта.

А в задния двор на аптеката има градинка с лечебни заведения.

Музеи по света всякакви.

Пловдивската аптека "ХИПОКРАТ“ е нещо уникално

Заслужава се да влезем вътре.

И да си спомним за онези, които са лекували нашите деди...

Филм по темата може да гледате на

https://www.youtube.com/watch?v=JPwFe6vBOJQ

Този материал и филмът по темата са реализирани от Сдружение "Медии с човешко лице“ с помощта на Община Пловдив и са част от Културния календар на града за 2023 година.