©

("Екзит пол“ наричаме анкетиране на гласоподавателите за техния вот веднага след като те напуснат избирателните секции. Целта е да бъдат получени ранни индикации за развоя на резултатите още в самия изборен ден .)

      Журналисти, наблюдатели, а и редовите зрители бяха шокирани на 1 ноември вечерта, когато 4-те екзит пола (редакторът да каже има ли множествено число на "екзит пол“...) на всички социологически екипи, отразяващи изборите за президент, показаха смущаващо големи разлики с малко по-късните данни от паралелните преброявания на гласовете. И наистина, при допустимите, приемани като нормални от всички отклонения от 1-2 и дори 3%, тази вечер данните от екзит пола показваха разлики между първия и втория кандидат от 6 до 9%, а в крайна сметка тази разлика се оказа 18%.

         Необичайно ли е това?  Може би не чак толкова. Защото:

      А. Според някои колеги-социолози, отклоненията при екзит пола от реалните резултати изглеждат твърде големи, защото се сравняват РАЗЛИКИТЕ между дяловете на двамата кандидата. Ако внимателно погледнем данните от друг ъгъл, тези разлики не са така фрапантни. Например: - повечето агенции предвиждаха резултат за Гюров от 43-44%. Реалният резултат накрая се оказа без малко 40 % (39,5%). Разликата от 3-4% вече изглежда по-приемлива, нали?   Същото е и с данните за Йотова – при екзит пола имаме 51-52,5 %, реален резултат 57,5%, или разлика от 5-6%.  Твърде голяма, но все пак не така шокираща, както СБОРНИЯТ РЕЗУЛТАТ ОТ ДВЕТЕ РАЗЛИКИ.  А двата резултата в случая за Йотова и за Гюров са като скачени съдове – очевидно, че покачването на единия с 4% води до спадане на другия с 4% или увеличение на разликата с 8%, което пък вече изглежда доста шокиращо.

        Б. Изследванията чрез метода екзит пол са доста неточни, въпреки че мнозина ги смятат за най-точните, тъй като се изследват хора, които вече са гласували, докато класическите анкети изследват едни по-общи намерения за гласуване, които могат да се променят до изборния ден. Това е техен плюс, обаче имат и няколко недостатъка, които ги правят също неточни. Става дума, преди всичко, за НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ПОЛУЧИ КОНТРОЛИРАНА ИЗВАДКА защото анкетьорът няма контрол над това кой излиза от секцията. При стандартно проучване интервюерът търси конкретен профил (например: мъж над 65 г. с основно образование), а тъй като при екзит пола се работи с всеки пети гласувал (примерно), извадката му може да се получи твърде дебалансирана. Да добавим и изкривяването при отказите: Младите, по-образованите и по-активните хора в градските среди  по-охотно се съгласяват да попълнят анкетата докато тези  в по-малките населени места или привържениците на по-радикални/протестни партии много по-често отказват или подминават интервюера с недоверие. Най-накрая екзит полът е по-чувствителен към психологическите нагласи на хората (като страх или нежелание да споделят вота си, скриване), които водят до възможни сериозни отклонения.

          Ето един от многото фрапантни примери от изборите за 1 ноември:

       Според попълнените анкети при екзит пола, около 66% от гласувалите току-що за г-жа Йотова на първия тур са гласували също така за нея. (Останалите тогава са гласували за други кандидати.) На пръв поглед логично, нали – естествено е, по-голямата част, ала не всички, от подкрепящите Йотова да са гласували за нея и на първи тур. Тези 66% подкрепили Йотова от 1 093 852 правят приблизително 722 000 гласа. Но... Йотова на първи тур има ВСИЧКО 528 000 гласа!  Излиза, че около 200 000 буквално лъжат (ако екстраполираме числата до всички, подкрепили кандидатката), за кого са гласували (и дали изобщо) на първи тур!

        Подобна е работата и при А.Гюров. За него гласуват 720 000, като 74% от тях били гласували за него и на първи тур. Тоест, 532 800 човека. Но нали той получи всичко 486 000 гласа?  Сметката не излиза, изводът е безспорен – част от хората просто лъжат. (Или ни лъжат самите анкетьори, които творчески "допълват“ някои недопопълнени анкетни листове... :) )

         Също така виждаме, че от всички гласували 5% отбелязват, че не са гласували на първия тур. Това прави 99 000 души. Но разликата между двата тура е... 377 000; при това несъмнено има и хора, които не са се включили във втория тур, така че "новите“ гласове във втория тур за навярно към 500 000... Ала според екзит пола те са едва 99 хиляди.

         Ето защо на данните, получени при екзит пол, не бива да се предоверяваме. Най-вече да не очакваме точност до процент или дори части от процента.

      Това се отнася и до социологическите (демоскопски) изследвания като цяло. Те, наистина, са безценни за получаване на конкретни данни от терена. Просто не бива да очакваме от тях прекалена точност. Чрез тях се забелязват основни тенденции, новопоявили се процеси и др., но не бива да очакваме сигурни детайли. Както съм казвал по други поводи, социологът прилича на силно късоглед човек с много слаби очила – да, той отлично забелязва, че на улицата има жена и дори, че тя върви към него, но чак пък дали е леля му или съседката, не може да различи...

     Впрочем, всички тези критични бележки към екзит пола не отменят справедливостта на появилите се немалко недоумения, да не кажа и съмнения, относно впечатляващото рязко нарастване на гласоподавателите в полза на г-жа Йотова точно в последните две часа – от 18 до 20 00 ч. Колкото и да не са точни данните от екзит пола, все пак те ясно показват, че доста необяснимо, точно електоратът, който е по-възрастен и е от селата и малките градове, се активизира в дъждовните тъмни часове на изборната неделя. Безспорно изследванията чрез екзит пола ни показаха ясно, че "на улицата наистина има жена...“, фигуративно казано, и този феномен чака своето обяснение...

Николай Близнаков

социолог