©

В обозримата история на българските медии има десетки случаи на отстранени или репресирани популярни журналисти. В много от случаите следват даже някакви протести.

В интерес на истината трябва да споменем, че някои от отстранените са си го заслужили. Няма как ръководството да си затвори очите, като разбере, че си вземал пари под масата. Или си работил допълнително като брокер на недвижими имоти, използвайки журналистическите си контакти с властимащи.

Случаят с Георги Ангелов е малко по-различен.

"История БГ“ е едно от малкото предавания на БНТ, които защитаваха името й /и бюджета й/ на обществена телевизия. БНТ реално не се отличава особено от търговските телевизии – само че за идентични предавания получаваг държавна субсидия.

"История БГ“ наруши традицията по повод някакви исторически дати се канят едни и същи няколко историци, повечето с агентурно минало, които ни поднасяха един популистко-патриотичен прочит на историята. Белите петна в учебниците си оставаха и в медийното пространство.

Блгодарение на Георги Ангелов ние видяхме, че има и други историци, че има и други гледни точки към един или друг исторически епизод или личност.

Не мога да дам оценка дали това е било перфектното историческо предаване, което трябва да съществува в една обществена телевизия. Както разбрахме тези дни – по повод скандала, и водещите е трябвало да се съобразяват и да внимават да не попаднат между шамарите.

Историкът Стефан Дечев разказа при Сашо Диков как са обсъждали евентуални теми за бъдещи предавания и една след друга са ги отхвърляли – за да не подразнят някого преди изборите.

Слушах и ми замириса на едното време – когато преди партийните конгреси и ние /15 години бях служител на БНТ в Пловдив/ много внимавахме. Внимаваха всички – какви филми ще се пускат, какви концерти ще има по радиото или на Летния театър и т.н. И сега същото. Поне в БНТ.

Изглежда и до днес властта е чувствителна към историята. Да не би народът да открие някакви аналогии? Или да изкочат някакви истини, които са били старателно крити десетилетия.

Да си спомним великата мисъл на Оруел "Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото“

Всъщност Оруел реалбно изяда глававата на Георги Ангелов. Водещият нямаше влиянието на Цънцарова, примерно, нямаше скандални прояви. Беше уважителен към всички гости. Но някой беше решил, че той пречи в овладяването на настоящето. И това не е Милотинова. Тя може би е взела участие в измислянето на схемата по овладяването на БГ историята.

Всяка власт в България зове: Не пипайте историята!

На властта е удобна онази история от старите учебници. В тях няма нищо за Пакта Молотов-Рибентроп, примерно. И още хиляди неща.

Йотова зове, преди това Бойко Борисов забраняваше да се пипа историята.

Който пипа историята, както знаем, е соросоид.

Тоест, нищо ново. Нова е схемата с оправданието, че е взето решение да няма ротации и предаванията да имат "едно лице“.

Само че това не е ново. Пишещият преди много години беше нарочен за отсраняване, защото се опитавше да излезе извън тоталния контрол. И тогава бе отстранен точно с обратния мотив - трябва да има ротация. Да не се моноплизирало едно предаване. И в новата схема трябваше да се редуваме 4-има водещи.

Така че оправданието на БНТ е адресирано към дебили. Както и описанието на концепцията на победилия в конкурса втори водещ. Прочетете я – тя е за малоумници. Тя е унизитална за ръководството на БНТ. Обещанието е, че на Трети март, примерно, предаването ще бъде на връх Шипка. И ще бъдат поканени правнуци на опълченци.

Обещаните предавания за родовата памет пък бяха модни в БНТ преди 50 години. Най-много похвали получаваше онзи журналист, който откриеше Герой на труда, примерно, с баща партизанин и дядо – участник в Априлското въстание.

Онзи ден – може би в резултат на недоглеждане, повториха по БНТ 2 или 4, другото предаване на Ангелов "До Европа и напред“. С Калин Янакиев. И си помислих дали точно с това предаване водещият да е провокирал решението на "онзи“, който е наредил да го махнат?

Каквато и да е капката, която е преляла чашата, случаят е тревожен.

В него няма текущи политически страсти, а желание да се управлява държавата по оруеловски. Или поне по орбановски.

Дано да не съм прав.

Евгений ТОДОРОВ