Който търси хората, търси възможното. Който търси Бога, търси невъзможното. Политиката е една проститутка. Тя кара хората да търсят възможното. Това е изначално погрешно. Чрез нея ние оправдаваме своята посредственост. така оправдаваме и факта, че не сме свършили каквото е трябвало, а сме свършили каквото е било възможно. това е голяма опасност за изпадане в страшни грехопадения.

Кой има силата да прецени кое наистина е възможно? Очевидно, това е само Бог. От друга страна за Бог няма невъзможни неща. Невъзможните неща са само за нас. Ми който е с Бог ползва неговата сила за преодоляване на тези невъзможности.

1. ако една партия няма ясна визия за божието царство на земята, тя е по принцип негодна да управлява.

2. Ако една партия не търси Бога, тя няма да е полезна за хората.

3. Партиите които търсят Бога, са забранени по българската конституция.

От това следва, партиите които биха ни свършили работа са конституционно невъзможни.

Аз отказвам да участвам в политиката, както като гласоподавател, така е като политик, докато земния закон не се хармонизира поне малко с небесния. Няма никакъв смисъл да си правим на политици и заедно с това на праведни хора. Политик праведник е оксиморон. Поне докато тази конституция съществува. 

Обявявам бойкот на изборите. Няма да гласувам и няма да участвам на избори докато конституцията не стане по-човешка. Бих спрял да си плащам и данъците, но все още нямам такава смелост. 

Единственият изход от тази ситуация е в мирния бунт. Примери за мирен бунт има исторически. Един такъв пример е махатма Ганди. Махатма означава учител. Само дълбоко духовно извисени духовни учители са способни на мирен бунт. Много хора бъркат овчедушие с духовна извисеност. Това че си смирен, не означава че трябва да си като овца. Колкото и да се подиграваш на учителите по духовност, че са много смирени, това няма да отмени факта, че навярно овцата си самият ти. Това че някой се крие зад измислен параван на привидна действеност и гражданско поведение, по никакъв начин не означава, че този човек е полезен както за себе си така и за обществото.

Нагледах се на много примери за такива хора, които се мислят за много полезни, реално са по-вредни дори и от тези които не правят нищо. Някои от тях се правят на общественици. А реално са се превърнали в хора, маргинализирани, някои дори и слабоумни, доста от тях не обаятелни и неспособни да имат последователи. В какво са свободни такива хора? В нищо. Такива хора не трябва да бъдат изобщо слушани и гледани. Ако някой е вреден дори и за самият себе си, колко по- вреден би бил той за обществото? 

Ако една нация няма интелигенция, а има само измислена такава, то това е много по-голям проблем от безпаричието и липса на съдебната система. Това е духовен проблем. Всеки физически и материален проблем първо започва от духовната сфера. При човека е подобно. Всяка една болест, е започнала от душата. След това тя е станала физическа болест. Така и болестта на държавата е първо духовна. Докато не излекуваме духовната болест, няма да излекуваме и икономическата, структурната, идейната, ценностната, паричната, ...

Затова, правенето на политика, без преди това да е направена личността, е пълна идиотщина. Като гледам с нашия темп на развитие, може би след 300 години дори и в нашата държава, ако я има още, ще може да си прави политика. То и другите народи не са прокопсали. В момента има криза на ценностите и идеите по целия свят. Не е само у нас проблем. Но тук проблемът е е натрупан с векове. Други западни и източни народи, са решили  поне част от духовните си въпроси, докато ние сме  изостанали поне с триста години, ако не е с повече. Учители като Петър Дънов, светли души като богомилите, са ни били изпратени, белким попием от тяхната мъдрост, но както виждате, не само че не сме попили, но сме се настроили срещу тях, избивали сме ги, подигравали сме ги, трупали сме много лоша карма. 

George Pashev,

http://gpashev.com