За да се способства духовното развитие на населението в един средно голям град като любимото ни Филибе, трябва да бъдат осигурени достатъчно места за практукуване на духовни и физически практики като Паневритмия, Йога, Слънчеви упражнения на Йога, Пранаям, Медитация, У-Шу, ... ,

Подходящи места за това са близки до природен източник на природна прана (енергия), далеч от урбанизация. Това са някои тепета, поречието на Марица, Лаута и др. градинки и паркове.

Вчера "инспектирах" поречието на Марица: южния бряг от Моста на Адата до Гребната и установих, че с малки изключения всичко е изоставено и "засрано". Около моста на УХТ беше най-добре: даже някой си е направил беседка в коритото на реката долу.  Такава беседка е подходяща за дълбока медицатия по време на летните жеги, както и прочувствени молитви и всякакви други форми на ментално "освобождаване". На всички останали места беше много зле.

Моста на Адата, обаче, е изключително зле. Липсва осветление по самия мост. Тъмно е като в рог нощно време. Има статии отпреди години, че е ставало убийство там. Слизането надолу към самия остров крие редица неприятни изненади и рискове. "Екстрите" са миризма на напикано и бутилки и кенове бира и всякакви алкохолни произведения. Нямаше използвани презервативи, което показва, че там вероятно се е пило без секс. Но те пияниците, особено след определена вързаст, стават импотентни и без това. Пиенето нарушава не само физически баланс, но и духовен баланс и в крайна сметка вродения стремеж към Любов и чувственост започва да закърнява, докато съвсем изчезне.Туй е голяма духовна, а и физическа трагедия. Да не говорим, че даже и нормален човек да слезе долу, ще се погнуси от зловонието и вида на мястото. Миризмите на опикано и хвърлени боклуци от всякакво естество съпътстват всички стълби на моста, дори и тез по които се слиза до крайбрежната улица ("Марица" ли беше...).

Голяма част от местата за слизане в реката са обрасли от храсти и са практически непроходими. Включително и стария "плаж" до Четвъртък пазара, за когото знам от един дядка от входа ни. Това място може някога, в дълбока "древност" да е било плаж, но сега не личи по нищо; освен, че са останали стълби, които почти не се виждат, понеже са разрушени или разрушаващи се от храстите.

Заключението е, че Общината не се грижи по никакъв начин за реката и за това тя да е достъпна за духовни, физически и всякакви рекреационни практики и по никакъв начин Марица не е станала част от "духа" на Пловдив, поне в съвремието.

George Pashev

http://gpashev.com