Има една тъжна истина свързана с нашите народни представители или депутати както ги наричаме. И тази тъжна истина е точно обратната на тази, която вече си мислите че ще прочетете, защото по отношение на нашите народни представители сме свикнали да мислим еднопосочно. И това се пропагандира всеки ден от медиите, от нашето плосколинейно мислене и от инерцията набрана през годините по този въпрос.

Тъжната истина е, че въпреки ниският рейтинг на Народното събрание, въпреки всекидневните критики към конкретните действия на нашите депутати или пък обратното към тяхното бездействие по даден въпрос, въпреки всички квалификации които се сипят ежедневно върху тях, тъжната истина е, че те, нашите народни представители, са едни от най-дейните, обществено активни, интелигентни и ерудирани хора в българското общество. Това е тъжната истина, която трябва да си признаем и върху която трябва да се замислим. Ако не ни харесват действия на депутатите, свързани със законотворчеството, ако не ни харесва тяхното поведение в парламентарната зала, ако не ни харесват техните изказвания пред колегите и пред медиите, няма на кого да се сърдим, няма на какво друго да се надяваме. В българската политика, не само в Народното събрание, са ангажирани едни от най-активните и умни представители на българското общество, искаме или не искаме да признаем този факт. Такива са ангажирани и в другите институции - Президентство, Министерски съвет, Държавни Агенции, Общинско управление и т.н.

Различните протести през последните години доказаха точно този факт, че качествените хора които могат да се занимават с политика вече го правят или вече са го правили преди. Така че трябва да внимаваме с безоснователните критики и ако нещо не ни харесва в поведението на тези хора, да се запитаме - а харесва ли ни същото това нещо в нашето собствено поведение и не вършим ли и ние същите неща, като тези които критикуваме?

АК