Светът днес отразява пълната победа на неолибералния модел, или поне светът отпреди началото на кризата с ковид 19. 

     Какво точно представлява неолиберализмът в икономически и политически план най-добре ще ви каже някой политолог, финансов анализатор или философ. Тук ще кажа какво аз разбирам под неолиберализъм и какво представлява пълната му победа, за която говоря.

     Пред последните столетия и хилядолетия, човешкото общество винаги е било стуктурирано пирамидално, с много малки изключения. Тук говорим за модел, на върхът на който стои управител, феодал, крал или цар и надолу стоят подчинени нему, до най-ниското стъпало, къде в древността се намирали безгласните роби. Говорим и за модела на църквата, на духовната власт, конструирана по същия този начин. Говорим и за модела на семейството, с един стопанин, патриарх, старейшина начело и други подчинени нему. Според този модел човечеството е се е движило с хилядолетия, както споменах, с този модел е излезло от мрака на праисторията, до съвременния ден. Този модел е съществувал и в икономическите, и в социалните, и в политическите отношения до преди сто години. Оттогава започва и неговата либерализация, т.е. освобождаване от предишните норми, предоставяне на повече свобода, на всяко едно ниво на управленската, социалната и икономическата пирамидата. 

     В последните десетилетия обаче неолибералният модел се изражда в една крайност на търсене на прекаленна свобода, независимост и права, на всяка една структура на обществото, на всяка една група, на всеки един субект, т.е. на всеки един човек - гражданин. Непрестанната борба за независимост и права в цивилизования свят през 20 и началото на 21 век, отглас на такива борби от още по ранни времена, довежда до затвърждаване на този либерален модел. Но особено много през последните години за развитието на този неолиберален модел доведе и комуникационно-информационната революция, на която сме свидетели.

     И така днес почти липсва каквато и да е централизация, добре позната ни от предишните столетия. Хората от една страна се радват от своята независимост, от друга страна осъзнават липсата на централизираност, не само в държавен, но дори и в икономически и социален план. Неолибералният модел разпръсна света не на милиони, а на милиарди малки клетки и общества. 

     Да дадем един пример - няма е вече централната държавна телевизия отпреди 1989 година. Има десетки частни телевизии, вестници, онлайн издания, има хиляди блогове, и стотици хиляди фейсбук и инстаграм профили. От няколко години се появи и понятие инстаграм инфлуенсър, т.е. човек който може да няма никакво политическо, икономическо или каквото и да е значение или обвързаност, но да влияе на хиляди хора чрез своите снимки и действия.  

    Неолибералният модел се изроди и в маниакалната защита на правата на всяко едно живо същество, били то човек, или животно, или растение, или дори бактерия, или каквото и да било, по всякакъв начин. Този принцип всъщност звучи дълбоко хуманно - правото на щастлив живот и съществуване на всяко едно живо същество. Този принцип звучи обезоръщаващо за всеки един интелигентен човек - няма какво да се каже и коментира по него. Но очевидно дори тази истина, не е цялата истина.

     И така днес целият свят се намира в един по тих или по шумен хаос, в резултат на приемане на неолибералния модел. Няма вече авторитети, днес всеки един е авторитет. Няма вече висши ценности, днес всичко е ценност. Няма вече едно правилно мнение, днес всяко мнение е правилно. В резултат на всичко това хората са може би от една страна по-спокойни и по-свободни, но от друга са тотално объркани, особено в момента, в който се опитат да се ориентират по даден въпрос.

    Да завърша с това, с което започнах. Кризата с ковид 19, дали беше случайна или дирижирана, но само за няколко месеца върна светът към много предишните предишните представи и разбирания. Ограничаване на движението, затварянено на държавите е собствените си границите, по силна държава, в борбара с вируса, в икономиката. Най-сетне и по-силен Канал 1 (БНТ) в дните на всеобща карантина, ако щете. Светът отстъпи крачка назад от неолибералния модел, който може би достигна своя връх в последните години преди световната криза. Дали това ще е трайна тенденция предстои да видим.