©

ДНА-ТО

Военният клуб  – една от емблематичните пловдивски сгради. По-старите пловдивчани го знаят като ДНА-то – Домът на народната армия.

Още по-старите – като Дом на офицера.

Идеята за офицерски дом се ражда 10 години след СЪЕДИНЕНИЕТО – през 1895 година.

Три години по-късно градската управа, начело с кмета Христо Г Данов, отрежда мястото – на ъгъла на Цар Симеоновата градина – в началото на улица Станционна -днешната Иван Вазов

Проектът е на френския възпитаник архитект Никола Лазаров –вече проектирал Централния военен клуб в София.

Сградата още не е завършена съвсем, когато пред нея издигат триумфална арка –пловдивчани посрещат на 27 септември 1908 своя цар Фердинанд. Току що е обявена българската независимост

В последния ден на същата година става и тържественото откриване с голям офицерски бал

Тук се събира елитът на града – все едно, че човек се намира във Виена или Париж – спомнят си съвременниците.

Красивата сграда с кулите става една от емблемите на града. Нейният лик е отпечатан на хиляди илюстровани картички.

В началото на 1927 пожар изпепелява голямата зала. С много труд възстановяването завършва още преди края на годината.

Военният клуб отново отваря врати, но само за няколко месеца.

На 18 април голямото Чирпанско, а по-скоро Пловдивско земетресение  удря безмилостно и разрушава голяма част от Военния клуб. – голямата зала е срината до основи.

Пловдивчани от всички съсловия даряват средства за реставрацията – в книгата на дрителите се виждат имената на  адвокати, месари, аптекари, майстори на шапки, книжари, кръчмари, оризари...

Прави се нов проект, дружество "Циклоп" строи почти наново Дома – този път с железобетон – нещо невиждано дотогава.

Клубът е завършен, но ги няма кулите. Като че ли е изчезнал блясъкът на първоначалната фасада.

Тук продължават да се събират мъже в мундири – завършили престижни военни училища и  чужди генералщабни академии в Русия, Италия, Германия и Франция.

На баловете могат да се видят и достолепни пловдивчанки,  довели дъщерите си – на оглед за евентуален зет-офицер. Офицер, адвокат, лекар – това са били най-търсените мъже.

Старият пловдивчанин Александър Кондодимо разказва: "Когато имаше бал, целият ден минаваше в подготовка. Баща ми слагаше риза с колосана яка, майка ми – дългата бална рокля..."

Майор Матинчев, оставил името "Мотинчеви градини", имал жена красавица. В деня на поредния офицерски бал тя се приготвяла пред огледалото, а мъжът й я гледал ревниво. И когато тя решила, че вече е готова за тръгване към Дома на офицера, той изръмжал:  "Теофано, много си красива, няма да ходим никъде. Събличай се..."

След 1944 година Домът на офицера става Дом на народната армия.

Превръща се в истински дом на културата.

Театралните постановки събират някой път повече зрители отколкото залата на професионалния театър. Тук работят големи режисьори, талантливи актьори.

Тук изгрява звездата на  Емил Димитров – идва от поделението в Асеновград, свири на баян и пее руски песни. През 1960 година тук изпява за пръв път "Арлекино.

На същата сцена пее Мими Иванова, дирижира Месру Мехмедов, режисира Христо Христов.

В Литературния клуб творят Васил Попов, Иван Николов, Николай Гюлев

Филмите на Представителния киноклуба носят награди от цял свят.

В началото на 70 те години има идея сградата да бъде разрушена ,, но тогавашният началник полковник Докторов измисля версията, че в момента тук се реализира важен филм по височайша поръчка. Става дума за "Утре войната ще свърши", който получава голяма награда на кинофрестивала в Хирошима, лично Тодор Живков изпраща поздравление до авторите.

В края на годината полковник Докторов отива да се отчита в София и като показва картичката, за началниците остава само да козируват.

Днес много от съставите са останали в историята – няма средства.

Военният клуб обаче продължава да дава подслон на много културни прояви...

Поне половин век се правят усилия да се върне първоначалния вид на сградата – този с кулите.

Правят се комитети, вземат се решения, въртят се преписки...

Надежда винаги има. Пловдив заслужава това.

 Този текст е част от проекта "ТВ фестивал "Непознатият Пловдив" – трети сезон", който се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" и Пловдивската телевизия с подкрепата на Община Пловдив.

Фестивалът е част от Културния календар на града.