НИКОЛАЙ БЛИЗНАКОВ:                                   

    Всеки ден по 7-8 пъти медиите ни заливат с обилна (уж)-информация за пандемията, обхванала света. Като че ли всичко знаем – новозаболели, починали, строги и все по-строги мерки, но... всъщност в лавината от цифри се губят истинските изводи, които трябва да бъдат направени.  Изключвам двата банални (и верни) – че пандемията бързо се разпространява и че сравненията между данните за различни страни са озадачаващи и необясними.

НАЙ-ЗАРАЗЕНАТА ДЪРЖАВА  В ЕВРОПА И В СВЕТА.

   Разбира се, всеки знае, че това е Италия. Не в абсолютни цифри – те не са така важни – а относително, на всеки 1 милион жители или "на глава от населението“, както казват.

  Не, не е Италия.  Нито Испания. 

  НАЙ-ЗАРАЗЕНАТА  ДЪРЖАВА  В ЕВРОПА И СВЕТА Е...  И С Л А Н Д И Я  и Люксембург

  Там заразени са 2900 на 1 млн.

  Ако не гледаме островните и мини-държави, като Сан Марино (това е световен "рекордьор“ - с    120 ПЪТИ повече заразени от Китай и 324  пъти повече смъртни случаи  - и тук, и нататък даваме най-важните данни – заразени/починали на 1 милион жители), тогава нека кажем, че най-заразената държава в Европа е...

   ШВЕЙЦАРИЯ

   Швейцария има 1626 заразени. И то не от вчера или днес – така бе и преди седмица, и преди две...  Но медиите – странно – не и обърнаха никакво внимание. А Швейцария не е държава-джудже, която да пренебрегнеш, нали ?  За щастие, там смъртността е доста по-малка – 31 на милион.

   Какво да гледаме, когато се запознаваме със статистиките?  Първо, относителният дял- заболели на 1 млн. жители, починали на 1 милион.   Второ – тренда, тенденциите, най-важно е дали темпът на новозаразените (или починали) е висок, среден или нисък, така донякъде можем да прогнозираме ситуацията в конкретната страна (регион).  Да погледнем какво ни казват данните (с уговорката, че в някои страни не могат или не искат да правят достатъчно тестуване, или системата на отчитане на починалите е по-различна):

- Най-заразени:  - 1. Исландия/Люксембург    2. Швейцария   3. Испания   4. Италия  5.Австрия 6. Белгия    7. Норвегия 8. Германия  9. Франция   10. Нидерландия.

- Най-висока смъртност:  - 1. Сан Марино / Италия  2. Испания  3. Нидерландия  4. Франция   5. Швейцария   6. Белгия   7. Иран  8. Англия

 - Най-ниска смъртност (нулева или почти нулева)- сред големите и средни държави с над 100 заразени: - Индия, Нова Зеландия, Русия, Ю. Африка, Нигерия, Латвия, Словакия, Виетнам, Уругвай и др.

 - Най-лошо съотношение "Заразеност/Смъртност“ (ниска смъртност може да има страна, в която няма и много заразени; за ефективността на мерките говори само съотношението): - 1. Италия – 11% 2. Испания и Иран – 8 %; 3. Нидерландия- 7%;  4.  Англия и Франция – 6 %  .На другия полюс са Германия  и Австрия – 0,9%; Исландия- 0,2%  .  Големите различия, обаче, могат да се дължат на различия в отчитането, на тестуването или на фазата от епидемията, в която е страната. Последното означава, че може да очакваме ръст на смъртността и влошаване на този показател за страни, в които "вълната“ започна да се вдига по-късно и сега са в стръмната и част – най-вече това се отнася за САЩ, донякъде за Англия и др.

 - Най-бързо нарастване/най-лош тренд: А. Страни, които удвояват броя на заразените на всеки 3-4 дни – това са Турция, САЩ, Великобритания, американски държави, като Мексико и Аржентина   Б. Страни, които удвояват заразени на 5-7 дни – това са повечето западно- и централно-европейски държави: Германия, Нидерландия, Франция, Испания, към тях започват да се присъединяват и източно-европейските и балкански страни;  В. Спаднал темп на нарастване под 10% - Италия.

- Най-лош тренд – смъртност: - А. Удвояване за 2-3 дни:  Англия – за 2 дни скок от 580 на 1019 починали; Турция и САЩ – почти 50% ръст за 2 дни, Германия – ръст от 60% за 2 дни.  Б. Висок темп, но малко по-умерен от около 15% дневно запазват Франция, Швейцария, Испания Нидерландия     В. В Италия, център на вниманието заради високата смъртност, ръстът е по-умерен от по 10% средно дневно. На този фон впечатлява ниската смъртност и темпове на нарастване в Индия и други, с далеч по-слаби здравни системи страни от европейските.

 ИЗВОДИ и прогнози: 1. Разрастването на епидемията в отделните страни като че ли не зависи много от състоянието на здравната система, а най-вече от навременността на мерките и от фазата на разпространение, в която е отделната страна.  Изненадващо за мнозина, най-напредналите страни, като САЩ, Англия, Нидерландия, показват много лоши резултати, навярно поради късно предприети мерки за социална дистанция (бъдещето ще покаже няма ли и други фактори) и в близката седмица оттам ще идват още по-лоши новини. От страните в Г-7 в пет имаме изключително лоши резултати. Но е възможно в края на пандемията, когато ще стане ясна устойчивостта на здравните системи, техните резултати да се подобрят.

2. Трябва да се отхвърлят тиражираните глупости за Италия - че прекалено много възрастни хора имало там (в почти всички страни на ЕС са толкова) и затова кризата е тъй голяма, че мафията изсмуква парите и пр. Виждаме, че Испания надмина Италия, а Швейцария и Исландия винаги са били с по-висока степен на заразеност. Но смъртността там още не е достигната от другите страни. 

ГЕОГРАФИЯ  и  НАДЕЖДИ  - ПРЕДПАЗЛИВИ ХИПОТЕЗИ

1. ГОРЕЩИНАТА ще натисне вируса. Много вирусолози изказват предпазливи надежди, че като други вируси и този може би ще бъде натиснат от топлото време. Но болшинството изследователи отговарят, че вирусът е плъзнал по целия свят, включително в топлите южни страни.

    Ала СТАТИСТИКАТА ни дава наистина определени надежди. Страните с топъл климат ПОЧТИ не са засегнати от пандемията! При това става дума за страни с ниско ниво на икономическо развитие, здравни системи и организация. Съвършено безспорно е, че като цяло вирусът не се справя добре с топлия климат. Ето някои данни:

   Разбира се, противниците на хипотезата могат да опонират, че тона са страни, чиито жители не пътуват много навън (което не е съвсем вярно) или че не се правят изследвания или данните се крият  (това би могло да е вярно за някои от страните). Все пак тенденцията е твърде фрапантна – съседи на Китай, като Индия, Виетнам, Непал и Лаос имат заболеваемост между 0,02 до 4 на милион – т.е средно 400-500 пъти по-малка от западноевропейската – без да са прилагали досега драконовски мерки от китайски тип за ограничаване на контактите. Тоест, не 2-3 пъти или 10 пъти по-малка, а 500 пъти !  Дори в туристически страни, като Мексико (в която през март дори не е още топло) имат ниво на смъртност и заболеваемост 70 пъти по-малки от съседа им САЩ. Не споменавам екваториалните африкански страни, където всички показатели са около 0 (нула) , тъй като ще ми опонират, че са далеч от огнищата на пандемията и едва ли имат средства за изследване. Освен това има и страни с горещ климат (ала важно е какви са температурите сега, през март, не по  принцип през лятото...), които имат и високи нива на заразеност – но пък това са гъстонаселените  мини-държави, като Аруба и Бруней.

    Тоест, предпазливата ни ПРОГНОЗА е, че през юни в България епидемията ще стихне и новозаразените ще бъдат близко до нулата, когато температурите достигнат 35-37 градуса.

2. РАСОВИ РАЗЛИЧИЯ.  

      Да оставим настрани дали африканците, примерно, имат по-устойчив на вируса геном. Да погледнем Европа. Изобщо не е ясно защо Източна Европа показва толкова по-голяма устойчивост на вируса от Западна. Нима източно-европейският /“славянски“ геном е по-устойчив? Та той не се различава особено от западно-европейския. И все пак, сравнението ни кара да се замислим.

   В 15 -те източноевропейски страни с общо население 168 милиона (без Русия) имаме малко над 7 хиляди заразени и до 90 починали. Тоест, на 1 милион жители имаме 40 заразени и смъртност 0,5.

  Тоест – Източна Европа е средно 26 пъти по-слабо заразена и смъртността там е над 120 пъти по-ниска!  Разбира се, можем да мислим за фактори, като по-малко тестуване, по-рядко население, по-ранна фаза на вълната на епидемията... и все пак, стократни разлики не могат да се неутрализират с подобни обяснения. Да, безспорно в Източна Европа, дори в страните от ЕС, се тестват по-малко хора, отколкото в Западна. Но хоспитализираните и особоно починалите не могат да се скрият. Поне не в масови мащаби. Представяте ли си, как в една болница с 50-60 починали от вирус медицинския екип може да бъде накаран да мълчи и да прикрива ?! И това в десетки болници, в най-различни страни... Не, ниското ниво на смъртност подкрепя данните за относително ниско ниво и на заболеваемост. 

    Загадката "ИЗТОЧНА ЕВРОПА“ остава. Расовото обяснение не изглежда вероятно. А друго засега няма...

ПРОГНОЗИТЕ:

ОПТИМИСТИЧНА ПРОГНОЗА: – Спадане на епидемията от края на м.май.

УМЕРЕНО ОПТИМИСТИЧНА: - Умерено оптимистична – спадане в края на юни с връщане на неголяма вълна през м. ноември.

С една дума : през август – на море...

А дотогава? 

Имаме нужда от мъдри, а не от все по-строги милиционерски мерки.  Активното тестуване на определени групи и в перспектива на представителни извадки се превръща във възлово за овладяване на кризата. Необмислените груби ограничения трябва да се премахнат и въведат само дълбоко промислени мерки.