 © |
"Уважаеми пловдивчани и гости на града, заповяайте в следващата изложбена зала, която сме нарекли "Произведено в Пловдив". В нея ще видите някои от онези емблематични пловдивски производства, които са разнасяли славата на града надалеч и са били гордост за неговите жители...Ето, в средата на залата виждате прочутата кола "Булгар Алпин", която – макар и за кратко – се е произвеждала в Пловдив, давайки надеждата, че градът ще стане българския Детроит..." Уви, такъв музей със зала " Произведено в Пловдив" няма. И скоро няма да има. Но нека да помечтаем. В нашия проект може би трябва да се започне с макет на първото "виенско колело" в света. Което всъщност е "филибелийско"- описано е и е нарисувано от английския пътешественик Питър Мунди през 17 век. По време на Османската империя градът е имал стотици добри занаятчии, но според Иван Богоров неговата икономика е била предимно търговска. След Освобождението тук се издига първата Захарна фабрика, която работи и до днес. Някои от по-новите производства не са забравени – даже могат да се опитат и днес: бонбоните "Тримонциум", Лимоновите резенки и т.н. Една от първите мблеми на града е пивоварната "Каменица" – дело на двама швейцарци, която и съществува днес като атракция, но не и като местно производство. В Музея би трябвало да има някоя и друга бутилка от по-стари времена – поне "Каменица 100" и "Ромбус". До тях трябва да има и няколко кутии цигари – "Томасян" задължително. После "Родопи", " ТУ 134".. Не трябва да се пропуска Льочковата фабрика – тук се произвежда най-добрата дървения, поръчки идват за храма "Александър Невски" и БНБ. Дали има запазени консерви, произведени във фабриките на Обрейков и братя Генови?. Марката на Генови е "Ла бел жардинер" – наследниците пазят поне етикетите от онова време. Пазят се и етикетите на алкохолните напитки "Белият паяк" "Путикови кренвирши" едва ли са запазени, но има достатъчно снимки от производството и магазините. Хората, посетили града, си носят армаган по някой кренвирш – те са емблема на Пловдив. Изброяваме някои емблематични производства от следващия период – след 1948 година: Нафтова печка и акумулираща печка "Изгрев" – невероятно търсени в цяла България. По-късно е платкови радиатори. Фабриката на Антон Папазов става "Ален мак" и произвежда за България и Съветския съюз "Поморин", шацпоан "Па.па" /"Кра Кря"/, крем Ахромин и дефицитната лицензна паста "Кис". Говорим за най-популярните марки само. В "Пулпудева" произвеждат кожухчета, за които си мечтаят пловдивчани, но те са само за износ. С връзки се намират качествени костюми, ушити в "България" и дамски ботушки от "Петър Ченгелов". Да не забравяме мотокарите – макар те да не са масова стока. И първата Кока Кока започва да се бутилира под тепетата – през 1966 г. И още: лазери, помпи, дърводелски машини, флопи дискови устройство, копчета от морски миди, китари, мотопеди, пиана, елхови играчки... В "Кочо Честименски" пускат производство на ...е, не първите, на вторите маратонки с марка "Тренинг". Първите бяха "Ромика" – софийски. Специално място трябва да бъде отделено на първите български пишещи машини "Марица" – изнасяха се чак в САЩ. В "Андрей Юруков" шиеха на ишлеме анцузи "Пума". Задължително трябва да има кюлче сребро или нещо друго от КЦМ. Ако включим някои фабрики от околностите – трябва да има място за лютеницата от Стамболийски, известна като "лютеницата с момиченцето" и Пловодивската гроздова ракия от Перущица... От по-ново време може да има и някой велосипед... Пропускаме много производства – целта ни е не да опишем пловдивската икономика в различните периоди, а да съберем само онези "брандове", както днес им викат, които се свързваха автоматично с Пловдив и хората си спомнят и до днес. Тази информация събрахме от различни пловдивчани – дано да е полезна. Гледайте на: https://www.youtube.com/watch?v=MbvEfYXYnj4 Материалът е част от проект на Сдружение Медии с човешко лице, финансиран от Община Пловдив в рамките на Културния календар на града. . |