 © |
Генерал Мутафчийски иска да върне забраните, които отпаднаха снощи. Отново да затворят всички магазини - освен хранителните. Сега десетки хиляди българи тръпнат в очакване какво ще каже другият Генерал - Борисов. Решенията не са лесни, защото очевидно сме още в началото. И защото все още българинът се самозалъгва, че Господ е българин. Затварянето на всички магазини и въобще крутите мерки създават паника, която кара хората да окупират хранителните магазини. И там да търсят онези стоки, които са "забранени". От Метро, примерно, можем да си купим и дрехи, и електроника, и много неща, които профилираните магазини няма да продават. Нещо повече - много от тях ще фалират, а Метро ще отбележи рекордни обороти. Да са живи и здрави. Проблемът е в това, че опашките пред големите хранителни /и не само/ хипермаркети в момента е най-голямата опасност - хората с часове си дишат във вратовете. Другото критично място е градският транспорт. Нека Генералът даде пример как ходи пеша. Или да подкрепи Бойко Бориов в идеята да се стимулира пътуването с лични автомобили. И не на последно място - държавата мълчи как би могла да компенсира ощетените. За разлика от други държави. И още нещо. Крутите мерки създават казуси, които е трудно да се класифицират. Баничарницата по-опасна ли е от Лидл? Продажбата през гишето може ли да се квалифицира като "доставка"? Детският магазин, в който освен дрехи има и пюрета, хранителен ли е? Очевидно има нагласи да се активират контролните органи. Случаят в Илиянци даде началото. Там се случи нещо уникално - в момент, в който в целия цивилизован свят се чудят как да помогнат на бизнеса, в София тръгнаха данъчни и противопожарни органи да глобяват. В Пловдив вече са мобилизирани МВР, Общински инспекторат, БАБХ и т.н. Много проверяващи вече потриват ръце - как ще заловят някой баничар или друг нарушител и ще му кажат: "И кво шъ правим сега?" Корнелия Нинова вече даде старт - да се борим със спекулантите. Това вече сме го преживели. През 1996 година пропагандните органи на правителството на Жан Виденов обясняваха всички проблеми на България със спекулантите. Най-интересното беше, че с идването на новото уж дясно правителство, борбата със спекулата стана още по-организирана. В Областната управа имаше оперативки с отчети за борбата със спекулантите. Из града обикаляха зелени камионетки - с полицаи, данъчни и партийни активисти, влизаха в магазините и изправяха персонала до стената. Тогавашният президент ги нарече "шпиц-команди"... Някой ще каже - нерде коронавирус, нерде спекуланти. Какво е общото? Общото е, че строгите административни мерки обикновено водят до противопоставяне на отделни групи в обществото, а не до неговото обединяване, от което имаме нужда. |