©

Тази сутрин лафките в Пловдив изглеждаха като треторазредни сергии за мартеници. Нямаше вестници, да не говорим за лотарийни билетчета. Екраните, на които вървеше реклама на  Националната лотария, бяха помръкнали.

Вероятно окончателното затваряне е въпрос на ден-два.

Фалитът на веригата с почти 2000 обекта е емблематичен. Лафките дойдоха на бял кон и окупираха цяла България. Кметовете козируваха и им даваха най-добрите места.

Някои казват, че Пловдив е градът с най много лафки на глава от населението. Кой се обади тогава на нашия кмет, за да му каже, че лафките са "наш бизнес" и трябва да им се даде всичко, което поискат. Под тепетата формулата стана "три в едно" – павилиони, спирки и приходи от наемите на други обекти около спирките.

Местни вериги за печатни издания, които имаха 20 годишна история, набързо бяха прогонени. Информация за новите собственици и кой стои зад тях – никаква. И все пак някой досетлив пловдивчанин написа на един от обектите – "Лафка – Пеефка".

Зад фирмата очевидно стояха много пари, защото сагата около пловдивските спирки мина в етап реализация след много години застой. Някои спирки обаче не бяха монтирани навреме или изобщо не бяха монтирани, но на всички въпроси кой носи отговорност, следваще мълчание и въздишки от страна на компетентните лица.

Неохотно се посрещаха желанията да се премести някой павилион,защото пречи на движението на гражданите - все едно, че ставаше дума за паметник на културата.

Изглежда местната пловдивска власт не искаше да гневи могъщия собственик.

Лафките бързо монополизираха разпространението на вестници и списания – независимо от официалните опровержения. Могъщият собственик очевидно казваше кой вестник или списание може да се продава и кой не може. Защото си позволява да критикува "тримата шишковци" – примерно.

Това е и една от причините България да е на 111-о място по свобода на словото.

Лафките загинаха закономерно с ликвидацията на божковата лотария, от която се хранеха основно. Възможно е фалитът да е бил готовен отдавна и сега да бъдат оставени огромни неразплатени данъци и сметки.

Пловдивската управа трябва да реши кой ще поддържа спирките – ако тази дейност не е вече в ръцете на отделна фирма.

Много вероятно е да започнат дълги дела, през което време павилионите ще бъдат ограбени до шушка и ще рухнат. Картинката ще бъде тъжна. А може би е по-добре – рухващите лафки да напомнят, че всеки бизнес, свързан с политически протекции и пренебрегване на законите на свободния пазар, в крайна сметка има тъжен край.