©

ИЗДАТЕЛСТВО "ХЕРМЕС" и авторът Евгений Тодоров канят пловдивчани в петък,  31 януари  от 18,00 часа в Книжарница "Хермес“ - Централ, ул. "Княз Александър I“ №43 на премиера на романа "РЕКЕТ" от Евгений Тодоров. 

ЗА КНИГАТА:

В тази книга има цяла галерия герои на Прехода, които са успели да забогатеят и да придобият власт. Тези хора са ни сравнително познати. Някои от тях са възпети във високотиражни литературни произведения. Тази книга обаче е различна. Тя се занимава най-вече с жертвите на Прехода, с онези интелигентни, а може би и талантливи хора, които не могат да намерят мястото, което заслужават. Някои от тях не искат да се примирят със системата. И тръгват срещу нея с едно от изпитаните й оръжия: РЕКЕТА...

 ОТКЪС ОТ "РЕКЕТ"

...За да се добере до шефа на банката Зоя трябваше да мине през ПР отдела.

Пиарката имаше вид на бедно дипломатическо дете. Говореше с префърцунването на човек, прекарал поне пет години в англоезична страна. Прегледа въпросите, нанесе една-две козметични поправки и каза "господин Спасов е много зает тези дни, оставете си телефона, ще ви се обадя".

Зоя вече беше разбрала как се работи в тази страна. Извади 200 евро и ги подаде на пиарката, която се дръпна уж ужасена:

-         Вие ме обиждате.

-         Не ви обиждам – просто си правя сметката. Плащам 150  евро на вечер за хотел и всеки ден ми е скъп.

Пиарката мушна банкнотата в чекмеджето и се замисли:

-         Само че графикът на шефа зависи от секретарката.

Зоя извади още 200 евро, пиарката ги стисна в шепа и излетя от стаята.

След малко се върна с изражението на човек открил тайната на безсмъртието.

-         Успях. Утре в 11. Имате не повече от 20 минути. На пропуска ще кажете "за френското интервю"

...НА друргия ден Зоя влезе в банката в 11 без 5. Човекът на пропуска, който имаше вид на пенсиониран полковник от ДС, се порови в някаква тетрадка, после поиска личната карта, огледа Зоя подозрително – изглежда очакваше френски паспорт, и накрая я окичи с бадж на посетител.

Банкерът беше в настроение. Не изглеждаше налегнат от дертове и от невърнати кредити.

-         Не знам дали вашата пиарка ви е оставила въпросите? – започна Зоя.

-         И да ги е оставила, не съм ги погледнал. Питайте каквото искате. Напълно съм на ваше разположение.

-         Чудя се откъде да започна...

-         Доколкото имам опит – вариантите са два...Ще се опитам да позная.

-         Бих се впечатлила...

-         Въпросите ви са ала-бала, излъгах, че не съм ги видял. С такива въпроси идват обикновено репортерки, които искат някаква услуга. Тоест, търсят повод да се доберат до мен.

-         За какви услуги става дума?

-         Първо: имате някакви пари. Честно или нечестно спечелени, наследство, продажба и т.н. И искате да вложите парите там, където дават най-добрата лихва. И не питат за произхода на парите. А се говори, че аз съм човекът, който може да свърши тази работа. Който дава така наречените "преференциални лихви". Познах ли?

-         Не познахте. Продължавайте.

-         Тогава вторият вариант: Развели сте се току що, имате нужда от жилище, от ремонт на съществуващото, да си смените колата , за лечение на близък...Изобщо ви трябват пари – бързо и при добри условия. И се говори, че аз съм човекът, който може да ги даде и след това да не бърза да си ги търси..

-         Пак не познахте.

-         Не може да бъде. Няма трети начин. Както казваше моят професор – или става дума за кредит, или за дебит. Няма друг вариант. Или даваш, или вземаш.

-         Добре. Да кажем, че ще трябва да дадете.

-         Значи кредит.

-         Лош кредит – ако трябва да бъда по-точна.

-         В смисъл?

-         Че няма да си получите парите обратно

-         Но аз още не съм подписал кредита, а вие вече обявихте, че няма да го върнете

-         Не губя надежда все пак

-         За колко пари става дума

-         За 400...

-         400? За 400 лева рядко се пазаря. Да не би да става дума за плащане в натура?

Зоя показва, че е обидена – взели са я за курва.

-         Става дума за 400...хиляди.

-         Това вече е доста. Поне като за първа среща.

-         400 хиляди евро, ако трябва да бъда по-точна....

-         Ако сте в ред, би трябвало да заложите срещу тези пари нещо много сериозно.

-         Просто една папка

-         Виждал съм толкова папки....С какво тази е по-скъпа от другите

-         Списък на преференциалните клиенти

-         Виждал съм много списъци.

-         Тук са копия от оригиналните договори. С всички подписи.

-         И какво – кой ще повярва?

-         Обещали сте конфиденциалност на клиентите...А сега ще им лъснат задниците. И все някой ще се запита – абе откъде тези държавни чиновници имат толкова пари.

-         Това си е техен проблем.

-         Само че имам и един запис – Зоя остави флашката на масата, до нея листа с дешифрираното.

Спасов прочете внимателно дешифровката и се замисли:

-         Такива работи се появяват всеки ден. Фалшификат.

-         Знаете, че не е фалшификат.Освен това живеем под управлението на едно правителство, което макар и временно, иска да остане в историята. Тази запис може да повлияе на резултатите от изборите и вие да сте виновен – заради едни 400 хиляди. И ако вашият приятел загуби, вие оставете без обещаното от него. Фалирате по всяка вероятност и влизате в затвора.

Спасов се опитваше да прикрие притеснението си.

-         Подскажете ми кой ви праща? Може да се договорим за някаква друга схема.

-          Аз съм само посредник. А може би и тези, които ме пращат, са само посредници.

-         Какво имат против мен?

-         Не знам. Може да е нещо принципно. Вие и вашата банка сте нещо, което не би трябвало да го има в една цивилизована държава. А може и да е  нещо лично. Ако не подходите отговорно към офертата, ние можем да продадем записа на други хора. И вие пак ще сте губещият.

Спасов поклати глава – вероятно това означаваше "знам". Усмихна се тъжно и въздъхна:

-         Трябва да помисля все пак. И да премета касата.

-         Нямате много време. С всеки час цената се качва.

Спасов очевидно беше разбрал, че работата е сериозна. И че това момиче не се шегува. Беше направо уплашен.  

Зоя беше доволна от себе си. Беше успяла да превърне Банкера на годината в Шубе на годината.

-         Както искате – Зоя уж реши бие отбой, поне привидно.- Аз си тръгвам. Вероятно някои неща ще започнат да излизат още утре в някой вестник. Чела съм, че една банка най-бързо се убива с вестник.

Спасов вдигна рамене:

-         Пускайте. Толкова по-страшни неща излязоха – нещо да се случи? Макар да мога да ви събера парите...Но искам сделка.

-         Флашката изчезва? – предположи Зоя.

-         Никоя флашка не е изчезнала завинаги. Интресува ме кой е направил записа?  За тази информация вече съм готов да дам парите. Много хора ги интересува – за този запис отдавна се говори, но чак сега изплува. Присъстваха четирима души на разговора. Единият е предател.

-         Това не знам. Даже хората, които ми изпратиха записа и които представлявам, може да не знаят.

-         А кои са тези хора? Какво целите? За какво ви са парите?

Тонът на Спасов беше предразполагащ. Зоя реши да бъде искрена.

-         Казах, че не познавам рекетьорите. С малки изключения. Става дума за сериозни хора, които искат да променят нещо. И най-важното – няма какво да губят. Мислят се за добрите, искат да вземат парите на лошите и да ги употребят за благородни цели. За болни деца и така нататък.

Спасов изглеждаше впечатлен.

-         А вашата лична кауза? – попита внимателно той.

Зоя се замисли – трябваше да отговори на въпрос, на който от месеци търсеше отговор.

-         Имам си някакви сметки за разчистване.

-         Къде съм аз в цялата история?

-         Вие сте част от системата.

Сега Спасов се замисли. Посегна към кутията с пури на бюрото, но се отказа да пуши – изглежда реши, че пурата в още по-голяма степен го вписва в системата.

-         Система има...Но не съм я създал аз. Бях никой, когато ме вкараха в нея. Вършех черната работа на хора, които се излежаваха по плажовете и прибираха по-голяма част от заработеното.

-         И решихте да работите за себе си? – започна да се досеща Зоя.

-         И така може да се каже. Станах достатъчно силен, но те не ми го простиха. И сега май останах сам. Но все още не са ми взели ключовете от сейфа – изразявам се метафорично. И мога да ви дам парите. Но не защото ме уплашихте. Може би пък ще направите нещо полезно с тях. Като си представя за какви глупости съм дал пари. Но не мога да ви ги дам веднага, ще трябва да минете още веднъж. Живот и здраве. И се надявам на поне малко информация около източника на записа. Анонимността е гарантирана.

-         Ще се опитам.

Спасов погледна в някакви листчета на бюрото си.

-         Е, минете пак към 11, утре. Живот и здраве.

-         До утре....