©

Вчера бех на разходка с приятелката ми на Джендем Тепе около 18 часа на

свечеряване. Няма да споменавам, че това тепе открива най-красивите 360

градусови гледки, а е и  най-високата точка в Пловдив. В интерес на

истината, то винаги ми е било безинтересно, защото там няма нищо

особено, но това е защото не съм знаел историята му, която май ще се

окаже по-интересна и от историята на другите тепета.

Турците са наричали тепето адско, а също и Джин тепе: призрачното тепе,

а другото име Шейтан тепе говори само за себе си. Едва ли са му дали

толкова страховити имена "просто ей така" без причина. Почнах да търся

информация за него и се оказа, че в дълбока древност на върха, където

сега е басейна, е имало светилище на Аполон Кендресийски. Едно от

имената на Пловдив в тракийския период е Кендрисос. Май информацията за

това идва точно от артефакти, намерени на това тепе. При

християнизацията, там е имало трикорабна църква.  До 1900г. на върха е

имало останки от древните сгради, които очевидно вече са загубени. На

върха на тепето се намира и Камъкът на Петър Дънов. Оттам в първите

десетилетия на XX век Учителят обичал да съзерцава панорамата към

любимата си Рила. Джендем тепе било любимо място на членовете на Бялото

братство.

На 50-метрова дълбочина има златен кварцов кристал. Кристалът излъчва

енергия, която лекува различни болести. Според една от версиите, бил

създаден от високоразвитата древна и тайнствена лемурийска цивилизация,

по-стара от тази на атлантите. Твърди се, че мястото около басейна е

лековито и може да излекува всякакви болежки и болести. В основата на

тепето също има лековит камък, който твърдят, че лекува всичко. Наскоро

там се е появил портрет на Парцалев.

Тази изключителна история на Джендем тепе би трябвало да го превърне в

място за поклонение и езотеричен туризъм от цял свят. Западняците дават

луди пари, за да посещават такива места, но то е неизвестно за тях.

Неговата история е много често неизвестна дори за пловдивчани, та камо

ли за чужди на града хора.

Все още има празнота в проучванията защо турците са дали такива

призрачни имена, но може да се предположат някои работи, свързани с

миналото на траките, които са владеели окултните сили до съвършенство.

Навярно там наистина има призраци. Аполон Кендресийски продължава да бди

над мястото, а сигурно има и духове на нимфи. Това, че векове наред

мястото не е било урбанизирано, говори, че е имало страх от смущаване на

покоя на духовете там, освен, че мястото е било далеч от града по онова

време, а и до неотдавна. Би следвало мястото да се проучи специално от

специалисти, които се занимават с паранормални явления и мястото да се

добави в международни бази данни, в които има регистрирани паранормални

явления.Ако трябва да дойдат с камери и уреди и да търсят "джинове" и

"шейтани". Сигурен съм, че ще ги намерят.

В контекста на Пловдив 2019, изгубихме още един шанс да популяризираме

това място с вековна история и езотерично значение. Но така може и да е

по-добре. Нека това място си остане слабопосетено и ненаселено, за да се

запази магичността му и нимфите и джиновете да си стоят сравнително

необезпокоявани. Към това място трябва да се подхожда безкористно, за да

не се разсърдят духовните сили, които са там.