©

През януари по книжарниците би трябвало да се появи най-новата книга на Евгений Тодоров "Рекет". След 9 книги документалистика този път става дума за роман.

Главната героиня е образована и талантлива млада жена, която не може да намери своето място в живота. И се наема да стане рекетьор. Направлявана е от непознати хора, които твърдят, че целта е да се накажат лошите...И се оказва, че в този объркан свят тя не е единственият човек, който не е намерил своето място... 

Предлагаме ви епизод от романа. Издателството е "Хермес". 

"....Зоя стана рано и започна да изпробва тоалети пред огледалото. Слава богу абитуриентската й рокля с голия гръб още й ставаше. Нямаше вишневочервен сутиен, избра черен. Сложи си повече грим и избра обувките с най-висок ток. Сложи в чантата си таблета, който беше добре зареден, и потегли, обзета от сценична треска.

 Мина край Плайя Хирон малко преди 9. Нямаше кола от ранга на джеймбондовската. Седна в най-отдалеченото кафене и зачака. От напрежение запали цигара. Двама от съседна маса веднага започнаха да я заглеждат. Загаси цигарата и се премести така, че гърбът й да не влиза в полезрението на публиката.

В 9 и 5 се появи колата на Джеймс Бонд. Не можеше да бъде сбъркана. Колата се качи на тротоара пред едно от кафенетата и от нея слезе Джимито.

Не приличаше в никакъв случай на агент 007. Лъскавият му костюм би бил срам за един истински джентълмен, но все пак излъчваше повече аристократизъм от анцузите на двамата охранители, които седнаха в близост до боса си.

Джимито извади тефтер от вътрешния си джоб и го заприлиства. Тези, които не знаеха колко милиона върти, можеха да го сбъркат с дребен бакалин, който си прави сутрешен план за зареждане на магазина.

Зоя плати кафето, пое си въздух и тръгна по посока на Джимото с походката на проститутката, която видяла вчера. Беше си избрала нейната роля.

Стигна до колата на Джеймс Бонд и демонстративно започна да я оглежда. Наведе се даже над страничното огледало, за да си оправи прическата.

Чак тогава Джимито й обърна внимание.

Между двамата нямаше повече от два метра.

Зоя улови погледа му и се усмихна със старанието да имитира френска проститутка. Но заговори като българска – и то от малцинството.

-          Тази кола твоя ли е бе, бате шефе?

-          Що? – механично попита Джимито.

-          Машаалла – импровизира в отговора Зоя, помисли си дали е намерила точната дума, но Джимито не показа, че нещо го е смутило.

-          Хайде, малко по-далече – махна с ръка той и отново забоде поглед в тефтера.

Зоя скъси дистанцията с цял метър:

-          Това не е ли колата на Бонд, а?

Джимито вдигна очуден поглед:

-          На кого?

-          На Бонд. Джеймс Бонд.

Джимито огледа най-после натрапничката – не без симпатия:

-          Ти пък откъде знаеш за Джеймс Бонд?

-          От плазмата, бате. Това петица ли е или десятка?

-          Петица, разбира се. Сега ако ми кажеш и от кой филм е колата, ще те черпя едно кафе ...

Въпросът би бил с повишена трудност за една проститутка, но за Зоя беше фасулска работа.

-          От много филми. Най-напред я кара в "Голдфингър" - филмът ми е любим. Но ако трябва да си говорим честно, повече ми харесва  BMW Z3 от  "Златното око“.

-          Това не беше ли от "Винаги ще има утре"?

-          Не, там беше  BMW 750.

Ако Зоя беше започнала да обяснява Теорията на относителността, Джимито щеше да се очуди по-малко.

Придърпа стола до себе си, даде знак на охраната, че всичко е наред, и покани офииално Зоя на масата, на която вероятно бяха сядали половината престъпници на града.

Огледа още веднъж Зоя – с подчертано възхищение. Едно от нещата, които искрено го радваха, бяха примерите, че и в махалата има хора, които могат да ти скрият шапката.

-          Ти откъде ги знаеш тия неща?

-          От магистралата, бате. Там не само работим, някой път и просто си говорим. То какво да си говориш с простите тираджии – за коли. Па ако ти кажа колко знам за тировете...Ако решиш да си купуваш ТИР, мен питай.

-          И какво ще ми препоръчащ.

-          Само МАК, бате. Другите тирове викат на МАК-а "бате".

Джимито се засмя искрено. Като си набелязваше задачите за деня, не бе и предполагал, че най-напред ще обсъжда качествата на тировете с една проститутка.

-          Как върви тарифата? – попита Джимито от любопитство. По едно време можеше да сложи ръка и на бизнеса с проститутки, но го остави на по-дребните риби.

-          Е, почвам от 100 евро, но после свалям. Но не по-ниско от 20 лева за свирка и 30 лева за ибане. За "аркадан" никога под 40.

Урокът на Маман вършеше работа.

Джимито вече беше уверен, че момичето наистина е от занаята – след като беше наясно с терминологията.

Зоя веднага усети, че първото действие е успешно. Време беше за второто. Имаше вече самочувствие за него.

-          А мога ли аз нещо да попитам?

-          Питай – махна с ръка благосклонно Джимито.

-          Тази кола сигурно струва...струва майка си и баща си.

Мерната единица на момичето разсмя Джимито втори път.

-          Колко е това "майка си и баща си"?

-          Хич да не е...30 000.

-          Малко даваш.

-          30 хиляди, ама евро.

-          Пак е малко.

-          Ама аз повече не мога да броя.

Джимито се разсмя за трети път.

-          Сложи едно...4-5 пъти отгоре.

-          Че това е много пара, бе бате. Колко е това – Зоя очерта с ръце предполагаемата купчина пачки.

-          Горе-долу толкова.

-          Ау-у – ококори се, преигравайки Зоя.- Аз за толкова пара колко ли свирки ще трябва да направя?

Тук Джимито не се разсмя. Момичето, което беше толкова оригинално в началото, започна да говори с готови лафове. Започна да я оглежда по-внимателно.

Зоя отвори чантата си и извади от нея таблета си. Започна да натиска нещо:

-          4 по 30 хиляди – 120 хиляди евро. 239 хиляди лева и някакви стотинки по днешния курс. Минал си се обаче. Аз такава кола знам, че се продаваше за 18 хиляди. Лева.

Джимито за трети път започна да оглежда проситутката. Още по-внимателно. Погледът му се спря върху пръстенчето й – твърде малко и твърде изискано, за да бъде на ръката на една проститутка.

Зоя отвори екрана на таблета и показа копие от документ за покупко-продажба. На същата кола.

-          Ето, бате. Някакъв Димитър Димитров е купил същия модел за 18 хиляди.

-          И какво от това?

-          Ами минал си се. Въпреки че такава кола не може да струва 18 хиляди. Вероятно Димитър Димитров е нямало как да докаже, че е спечелил 230 хиляди лева. Защото виж тук сега, ето данъчните му декларации. Беден е като църковна мишка.

Джимито бързо започна да преподрежда репликите и съмненията си. Най-вероятно ставаше дума за рекет. Не му беше за първи път, но по този начин – никога. Погледна към мутрите си – те бяха забравили за него и се хилеха на нещо. Пък и какво можеха да направят.

Погледна Зоя вече професионално:

-          Ти да не си от драмсъстава на Данъчното?

-          Е, все от някакъв драмсъстав съм, но не ме смятай за самодейка.

-          И какво още имаш в таблетчето? Давай направо, колкото по-бързо изтърсиш багажа, толкова по-малко ще си губим времето.

Колкото и лошо да гледаше Джимито, не внушаваше страх. Имаше нещо несигурно в него.

Зоя реши да атакува без заобикалки.

-          Вече разбра, че става дума за рекет. Случвало ти си е и друг път. И винаги си бил спокоен, защото си знаел как да си опечеш работата. Поне на местно ниво. А на по-високо са те оправяли онези с многото тирове. И онзи прокурор, знаеш кой. Нещата обаче напоследък се объркаха, знайш. Е, може скоро пак да се наредят, но засега не се знае кой кум и кой сват. Новите горе искат жертви. Този път няма да се мине с баба Айше с двата стека цигари от пазара. Този път им трябват хора като теб. С такива коли. Които да пропеят за онези по-горе.

-          Откъде пък знаеш всичко това?

-          Пишем си писма с едни хора. И да не мислиш, че говоря празни приказки, ще ти покажа заповедта за твоето задържане  – Зоя прелисти няколко страници на таблета, - и две папки документи има. Обвиненията са три – ето, можеш ли да четеш: за контрабанда на акцизни стоки в особено големи размери, укриване на данъци, пране на пари...А, на това не бях обърнала внимание, за участие в организирана престъпна група. ОПГ-е му викат накратко. Минимум 8 години – даже и половината обвинения да паднат. Каквото и да правиш, все ще влезеш в затвора.

Лицето на Джимито помръкна както никога досега.

-          И нали знаеш там какво те чака – продължи Зоя. – Мечкарите те чакат с големите рязани пишки.

Джимито се опитваше да се изправи като след тежък нокдаун.

-          Ти пък коя си?

-          Никоя. Просто курва, която работи за пари. За много пари обаче.

-          А кой ти е пезевенкът...или както там се казва?

-          И аз не знам. Но би трябвало да предположиш, че не е само един. И че знаят всичко за теб. И че знаят, че сега е моментът.

-          И какво искат от мен?

-          Имаме  представа колко пари въртиш. Знаем колко отчисляваш на Районното – на шефа и на полицаите отделно. Само че в момента това са пари хвърлени на вятъра. Ако не дадеш...Ще ти кажа най-ниската сума. Възможно най-ниската, оттук нататък никакъв пазарлък. 10 хиляди на месец. Или сто хиляди на година при предплата за една година. Но само за една година от датата на плащане. Тоест от днес. От утре цената расте с 5 процента на ден..."

Книгата е между спечелилите конкурса за финансиране на Община Пловдив "Книги от пловдивски автори"