©

В различни времена различни са спомените за прочутите пловдивски бозаджии. Те вече получаваха готова боза в гюмове, но изглежда знаеха какво да правят с нея. Бозата има живот около 7 дни. Първите два дни е прекалено сладка, последните два дни – прекалено кисела. Изглежда майсторълъкът е да хванеш "ваксата", да я продаваш тогава, когато е умерено резлива. И още нещо – гюмът се слага в специално легло и се загражда с парчета лед.

В годините, за които още има живи спомени, бозаджия в "Кокиче" е бай Азат – арменец, който така и не научава добре български. Още помня чашите за боза от 1957 година – бяха високи, тънкостенни, изписани с някакви цветчета.

Други казват, че бай Азат е бозаджията от сладкарница "Варна" – срещу магазин "Урал". А може би е работил и в двете сладкарници по различно време. За бай Борис от "Волга" пък има спомени, че е бил в "Дунав"  - срещу Аптека "Марица". Помни се Хаджията – някъде срещу Чифте баня и т.н.

Изплува името на един от най-легендарните бозаджии в национален мащаб – бай Морад /или Мурат/ от Любимец.

"Пред дома му имаше опашка от хора и дамаджани за поръчки от цялата страна поради ограничения капацитет. Качеството бе върховно"- спомня си Димитър Стоев.

Онази власт – въпреки омразата към всичко частно, е разбирала, че да унищожиш един дребен, но обичан майстор, е по-страшно от това да вземеш на хората нивите. Така с височайше позволение остават и легендарният майстор на шкембето Гривата от Асеновград, масторът на пелина Гено Пътеката от Калофер. И бай Морад от Любимец.

Ето, остават в исторята. Не е забравен и Павката, който разнася гюмовете с боза в Пловдив. Веднъж той спечелил бас, като изпил 2 литра боза на екс. Но не само това. Заедно с бозата за 15 минути погълал:

-         40 карета баклава, тоест 80 единични,

-         цяла тава реване,

-         три метра кебапчета,

-         кутия халва от големите

Какви басове имаше едно време...И какви мъже.

А днес си броят бирите.

Защо днес ви занимавам с вехти бозаджийски истории?

Защото миналата седмица по БНТ се излъчи филм-възхвала за радомирската боза. Във фейсбук има група "Радомирска боза".  А в града са вдигнали паметник на някакъв бозаджия.

А в Пловдив? Градът, който е можело да стане балкански център на бозата?

Тук свалихме гащите и се предадохме на католическо-протестантските чалъми. Сладкарниците ни вместо "Бяла Стана" се казват "Долче Фелини" и "Джелато-макиато". Примерно.

Само че католическо-протестантският свят има такива патисерии и ресторанти с гурмета. Той търси нещо от другия, непознатия свят, ама не го намира под тепетата.

Боза се продава във всеки голям магазин, но тя е за домашна употреба. Носталгията по истинската боза доведе до производство отново със захар – вместо с подсладители. Но го няма бай Азат, който да каже кога е времето за консумация.

Някои казват, че и бозата със захар не става резлива, може би заради някакви други консерванти. Но уж му намерили цаката – добавяш една лъжичка истинска захар, наливаш в тенджерка, слягаш на топло и чакаш момента...

Изчезна обаче онази боза в халби, около която разговаряхме дълго и приятелски. Бозата я няма в менютата – тя не е престижна и просто няма кой да я поръча.

Представете си, че в Капана, примерно, заработи истинска бозаджийница, където бозата да се прави пред очите на туристите. Но да не се продава веднага, а на третия ден чак. Да се продава наливна, да се продава бутилирана, отделно да се продават сувенирни халби за боза...

Може, ама трябва акъл. А както започвам да подозирам, това поколение, което не е било закърмено с боза, а е засукало кока кола и енергийни напитки, има дефицит на акъл...

А дали унищожаването на бозаджийската традиция не е част от поредния пъклен план на Сорос?

ВИЖТЕ И: https://www.youtube.com/watch?v=Pe6BAz8YIN8