©

Точно преди 20 години, през декември 1999 година, специализирах Телевизионно продуцентство в Колежа по комуникации в град Ноксвил, Тенеси.

Та видях как американците се готвят за Коледа. Няма да забравя как в супера една стокилограмова афроамериканка /там научих тази дума/ буташе цяло влакче – поне 10 колички, натоварени с кутии китайски светещи гирлянди за елха. Сигурно щеше да украсява цялата махала.

Бяхме четирима. Люба още не знаеше, че скоро ще стане Нюз директор на БТВ, защото в този момен още нямаше БТВ. Малко преди да си тръгнем ни се обадиха от България да ни кажат, че е решено коя ще бъде първата частна телевизия. На майтап започнахме да си разпределяме постове, Люба каза, че би се навила, ако й предложат Директор на новините, господ чу и след няколко месеца й предложиха.

Милена Милотинова повече я влечеше БНТ и "По света и у нас". Тогава и не подозираше, че ще работи в една телевизия, която ще се казва България Он Еър.

Аз вече си имах работа в Пловдивската телевизия и не мечтаех за нищо. И нищо не се промени оттогава. 1999 година още нямахме малки микрофони-брошки, в Америка те бяха около 20 долара и с преводача бате Йонко бягахме от лекции, за да ми превежда в магазините за електроника.

Та тогава бате Йонко с фамилия Мермерски превеждаше на Евгений Тодоров и не предполагаше, че точно след 20 години ще превежда на американския президент.

А дали Доналд Тръмп е предполагал, че ще стане президент, никой не знае.

Американците ни учеха как се правят репортажи и как се подреждат. И до ден днешен съм запомнил, че в първата половина се подреждат "хард нюз". А най-напред се слага най-ангажиращата новина. Професорът се опитваше да ни обясни как трябва да изглежда тази новина и в края на часа все пак изплю истината: "абе, има ли кръв, значи е първа новина".

Ние ахнахме. Обзе ни дива завист – американците можеха да гледат кървави събития, а българите не можеха.

По онова време – само преди 20 години – в БНТ имаше твърди правила. Първата новина беше задължително от Народното събрание, втората – от Президентството, третата – от Министерския съвет. Ако имаше някакво престъпление или катастрофа – репортажът отиваше накрая.

Новинарите в телевизията, където стажувахме, не чакаха пресрелийзите от общината, а подслушваха полицейските честоти. И като чуухя нещо интригуващо – изкачаха като тапи.

Като се върнах в Пловдив, първата ми работа беше да намеря полицейска радиостанция. Един полицай "загуби" своята само срещу 100 лева.

И като хукнахме по катастрофи и всичко кърваво. Някой път изпреварвахме патрулките, те питаха защо сме първи, откъде знаем за инцидента, ние лъжехме, че имаме приятели – таксиджии.

Станахме специалисти. Когато чуехме по радиостанция, че е станала катастрофа и има "ламарини" – това означаваше, че няма нищо интересно. Можеше да не се ходи.

Когато чуехме обаче "пратете веднага линейка" – хуквахме веднага.Значи имаше нещо кърваво

Една сутрин не знаехме какво да снимаме, в този момент чухме, че има голяма катастрофа с жертви. Един колега съвсем искрено извика "Ура-а!".

Щяхме да имаме първа новина...

Сега, 20 години по-късно, се събуждам с първи новини как режат "смачкана до неузнаваемост кола", за да извадят труповете. За да задоволят любопитството ни, колегите са ги вдигнали още в малките часове, за да могат да се включат директно от кървата баня край Златица или край Асеновград.

На следващия канал е същото, на още по-следващия – едно към едно.Сайтовете са пълни ктастрофи – къде с кръв, къде с тенекии.

Ако случайно намаме трупове за закуска и вечеря, ни показват катастрофи от Индия и Занзибар. Днес от Индонезия.

Аз обаче от пет години съм забранил да се показват катастрофи. Е, това е за сметка на рейтинга, разбира се. Защото българинът обича да гледа страхотии.

Доспивам си спокойно и сънувам онези времена, когато новините започваха с Народното събрание.

И Александър Йорданов обявяваше, че "днес е добър ден за българската демокрация..."