©

На път за Стара Загора мнозина се отбиваха да пият боза в ЛЮБИМЕЦ при бай Морад -частен производител на боза.

Пред дома му имаше опашка от хора и дамаджани за поръчки от цялата страна поради ограничения капацитет. Качеството бе върховно.

В града бозаджиите държаха около20-литрова лейка с боза с дясната си ръка а с лявата 2-литров съд за изплакване на чашите на место

Интересното беше, че десните им ръце бяха значинелно очебиещо по-дълги от левите поради различното им натовараване.

Когато някой се провикне БОЗА-БОЗААААА - децата му отговаряха МАЙКА ТИ Е КОЗААА, баща ти е яре а ти магарееееееее

В махалата имахме един ловец на бозаджии. Цял ден вървеше след бозаджията докато му се припикае и остави гюмовете пред писуара.

Точно в този момент децата му преместваха гюма в близкия храсталак и избятвяха надалече

Като излезе бозаджията започва да го търси и пита хората, но не намира нищо и си заминава.

Вечерта децата го изкарат гюма и 3 дни на Марица пируват дакато ги хване разстройство от вкисването и тогава ги заловят. Ха-ха-ха

Като ученици се надпреварвахме кой повече боза ще изпие. Стигал съм до 6 големи бози.

В казармата някои се хващаха на бас за една боза и чисто голи скачаха въърху наредените шкафчета

За бременни и кърмачки бозата беше лека храна.

Някои бозаджии я наричаха резлива а други хем сладка- и хемкисела!

Арестантите по затворите също се черпеха само с боза от лавката.............

Спомени за цял живот..............