Писателят за феномените Христо Нанев, който между другото е роден на същата дата (ден и месец), която и аз, почти не използва интернет, e-mail, камо ли социални мрежи. Сякаш е прозрял прекрасно, че социалните мрежи са един вид капан за душата и ние трябва да страним от тях.

Ето и аз всяка година поне по 2 пъти говоря колко лошо нещо е социалната мрежа (нищо, че съм програмист и използвам подобни "върхови технологии" и предстои да ги използвам още повече и по-надълбоко), а още съм тук като някакъв наркоман. Трябваше отдавна да съм казал гудбай на фейсбука; защото реално нищо не съм получил от фейсбука, освен едно нещо, което сега няма да казвам какво е.

Социалната мрежа е бездушен затвор. Но тя е бездушен затвор, не заради самата социална мрежа и парадигмата ѝ, а защото хората, които я ползват са бездушни затворници и пренасят душевния си затвор и онлайн. А това, че тя дава инструментариум информацията да пристига толкова мигновено и бързо, помага тая духовна отпадъчност да се разпространява доста бързо, като вирус. С риск доста хора да ми се разсърдят, това е истината.

Някой ден ще се диагностицира, ако вече не е, психична болест на зависимост от социални мрежи и компютърни технологии като цяло. Със сигурност има зависимост и от смартфони и таблети. Даже в недалечното минало, когато на мода бяха тамагочитата, и тогава и при ония примитивни устройства, пак имаше опасност от развиване на зависимост. Дори и ония смотани устройства с черно-бели лед екрани бяха довели някои деца до побъркване. Лелеее какъв рев е било, когато на някой му "умре тамагочито". Преди социалните мрежи да наберат такава сила, бяха форумите, но после социалните мрежи ги анихилираха в себе си, с някои малки изключения. Хората водеха спорове онлайн, обиждаха се, ревяха със същото настървение така, както сега го правят във фейсбук. А понякога се случва и в обикновена e-mail кореспонденция. Т.е. самата среда не е определяща. Определящото е това, че хората са масово егоисти и зли (в т.ч. и аз). Ако не бяхме такива, може би нямаше да има нужда да продължаваме тоя цикъл от прераждания "самсара", в който аз вярвам и интуитивно знам, че съществува.

Не казвайте на католическата църква, да не ме отлъчат като еретик, защото лансирам идеята за преражданията. Самият аз понякога съм получавал откъслечни съновидения за место, където съм живял в предна инкарнация. Поне така го чувствам вътрешно. Може и да не е такова, защото нямам доказателство за нищо. Може и просто да съм се вързал на някой случаен канал, докато съм спал. Не ми е за първи път. Когато имам сънища, те са доста цветни, изпълнени с много богата "графика" и все са на доста красиви и прекрасни места. Поне половината от тях са с религиозна тематика, а на доста от тях се налага да бягам от някаква опасност. Веднъж бях сънувал, че съм дете и помагам на други деца да бягаме от опасност от разни лоши хора с огнестрелно оръжие в училище в някаква страна от изтока. После видях новина за това нещо, че действително се е случило в Пакистан. Дали е случайно или не, не знам. Може да имам "проблясъци" от време на време и отвъд материалното, но дано не ги изгубя съвсем с грешния си живот, който водя, който е доста далеч от духовен живот, защто все пак съм част от консуматорското общество и консумирам от плътските удоволствия, а и от консуматорските такива, с по-пълни шепи, отколкото ми се полага...

При мен специалното е, че винаги се раждам на места с древна история и много културно-исторически забележителности. Предното място също е било такова. А Пловдив всички знаем колко уникален град е от културно-историческа гледна точка. Явно си ги обичам тия места и съм успял поне това да издействам от Астралните "власти" за тоя живот като сценарий. Според мен, когато се създава сценария за следващия живот, понякога, ако душата е заслужила, тя има право на избор за някои неща, но далеч не за всички и далеч не за най-основното. Подобно нещо е психографирано и от бразилския медиум Шико Шавиер, чиито живот също съм проучил от филм и книга за него. Неговите разкази за отвъдното, които ги има във филма "Наш Дом" (Nosso Lar), максимално се доближават до моята представа за отвъдното, както и до това, което съм чел на някои места в Библията.

Макар и програмист и математик и инженер, аз се интересувам и от чисто духовното и не съм чак такъв "кон с капаци". Даже твърдя, че някои от доста удачните ми хрумвания в моята сфера са свързани именно с дарбата ми "да виждам" една идея "по-ясно" от доста други колеги и като, че ли информацията ми се "дава" наистина. Други хора също са ми споделяли, че най-гениалните идеи им са идвали точно в някакво такова състояние на "полу-сън", а някои са го индуцирали и чрез пиянства, а при мен си идва понякога и ей така, ако съм успял да остана по-чист, но последната година-две съм по-омърсен от греховете си, в т.ч. и плътски и тези състояния ми намаляха, като наказание от Висшите сили.

Феноменът Севрюкова е казвала изрично, че "вижда" чрез сърцето (сърдечната чакра), която в католицизма има един образ на "Пресвето Сърце Иисусово", което трябва да подскаже на тия, които са по-навътре в езотериката, че това не е никак случаен орган и хич не е само орган, макар и опростенческо да се рисува като органа, нерядко обвит в тръни, а тия тръни около него са неслучайно там, сякаш тръните от плътските и др. ни грехове, които пречат на "чакрата" да действа и да започне да "вижда" и малко или много са там при всеки човек, защото дори и най-идеалния феномен има някакви прегрешения, които поне малко отслабват дарбата му, а за нас обикновените хора какво да говорим: ние сме извън всякаква класация и можем да се надяваме най-много на откъслечни прозрения и някой и друг сън и т'ва е. Но по-добре да е така, ако още не си подготвен за тоя товар, а ние не сме.

Именно затова, сега ще се опитам да започна пак пречистване, белким успея да си върна предишните способности, а даже и да ги подобря поне малко, че е срамота да пропиляваш "бисерите си", като "ги хвърляш на свините" (както е писано в Библията).