©

Историята, която ви предлагам, е автентичен разказ на жена от Пловдив. Разказът прозвуча  в едно предаване на Пловдивската телевизия с открити телефони. Документиран е. Жената не си каза името. Гласът й трепереше – изглежда нямаше с кого да сподели това, което й се беше случило същия ден. И беше вдигнала телефона...

Това, което чух, ми заприлича разказ на Елин Пелин или Йовков. Изпитах същото – като след първото прочитане на "По жицата".

Наистина – колко мъка има на този свят...

Разказах историята на няколко души, един от тях вика – сядай и пиши разказ.

Дешифрирах записа и реших да не го пипам. Всеки може да си го допише.

След като чухме отново този разказ с един приятел, гледахме едно дълго интервю с кандидат за кмет. Накрая приятелят каза: в думите на неизвестната жена има повече истина за нашето време, отколкото в цялата реч на кандидата.

Предлагам ви мононолога на една обикновена наша съвременичка. Едно към едно. Съкратил съм едно-единствено изречение – това в което се казва името на лекаря. Много ми се иска "лошият" да не е все пак български лекар. А да е циганин, примерно. По всичко обаче изглежда, че в живота не винаги ролите са разпределени така, както ни се иска...

Евгений Тодоров

"...Дъщеря ми е с онкологично заболяване и трябваше днес да отидем в онкологията. Тя е инвалид първа група с придружител,  има и ДЦП. Търсихме къде да спрем колата и до един строителен обект открихме едно местенце.

Оставихме колата и заведохме детето на лекаря. Оказа се обаче,че сме забравили паспорта и другата дъщеря се върна до колата да го вземе.И какво вижда там – впрочем около местото няма никакви табели, с нищо не е обозначено, че е запазено И какво да види – един доктор ни надупчил гумата, предна дясна. Като разбрах,отидох и го потърсих, докторът е от Онкото. Питам: "А бе, докторе, защо го направи това нещо?" А той вика: "Не съм аз"

Обаче всички хора, които са били около колата, казват, че той е надупчил гумата. Това место той си го имал за негово. Даже дойде един негов колега и каза, че той държал на това место, защото тук идвали негови пациенти и му носили картофи, домати и други неща. И ако сега проверим багажника му, ще се уверим, че е пълен.

Попитах го – той доктор ли е или изобщо не е човек?

Чудим се какво да правим – с това дете и със спукана гума. Дойде единствено един циганин да ни помогне.Единствен. Извадих 10 лева да му дам,но той вика – не искам парите. На мен господ ще ми плати, че помогнах на това дете.

А докторът...Не мога да си обясня това нещо, не мога...не мога.Това беше моята болка, която исках да споделя с вас..".