Душите ни -  все в менгеме. Обречени.

(Уж се нарекохме "свободни“!)

И хоризонтът – все кълбо оплетено.

(А някой каза: "ПрестрояванеJ

Снага младежка е надеждата.

(Не за любов ли младите се раждат?)

И е молитва песента ни.

(В Безверие кумирите погребахме.)

Така е днес. А как ще бъде утре?

(И вдруги ден ще има ли – не зная.)

Димитрия Иванова-Вангелова

Но аз съм майка. И на трапезата си

днеска трябва хляб да сложа.

А с него вечните: надежда, вяра и любов.

И утрините да направя тихи,

и залезите ни – щастливи…

Молитвата ми, Боже, е за мъдрост.

Душите ни освободи от дяволското бреме!

Защото те ще правят избора

и ще решат дилемата на трудното ни бреме:

Смърт или оцеляване,

безхлебна старост или плодородие…

България пазѝ, О Господи!