©

Здравейте, по повод днешната годишнина от смъртта на Царя Обединител, написах нещо като мини реквием на стария Иванчевски правопис.

Георги Пашев

Реквиемъ отъ сърдце за Царя.

На днешния день прѣзъ 1943 година нашия послѣденъ царь Борисъ III се прѣдстави Богу слѣдъ като е билъ подло натровѣнъ или отъ нациститѣ или отъ комуниститѣ (и до днесъ не е изяснено). Той беше мѫдъръ и справедливъ управникъ, почитатель на "компромиса", "златната срѣда" и "мирното връщане на територии". По време на неговото еднолично управление, имаме небивалъ икономически растежъ, връщаме си Добруджа и управлѣваме бѣломорска Тракия и Македония. Санстефанскиятъ Идеалъ никога не е билъ толкова близко до изпълнението си, и то безъ пролѣта нито 1 капка войнищка кръвь. Ако това не е ефективѣнъ управникъ, то не знамъ кое е. Още отъ малѫкъ, неговиятъ баща Фердинандъ го е вѫзпитавалъ сурово да бѫде царь. Редовни тренировки да мѫкне орѫдие по баиръ и прочие и прочие. Говоренето на няколко европейски езика даже не го коментирамъ: това за тяхната фамилия е естествѣно. Но той надминава баща си по хитрость, която явно е наслѣдилъ отъ майка си. Слѣдъ него, слѣдващитѣ управлѣващи бледнѣятъ прѣдъ него, както по хитрость и умъ, така и по финесъ, външенъ видъ, способность за диалогичностъ и компромисъ, на която способность всички е добре да се учимъ. Въ смутнитѣ времѣна на нацизма, този човѣкъ отмѣня депортацията на евреитѣ отъ българскитѣ земи съ едно телефонно обаждане. Да, имало е доста голѣмъ обществѣнъ натискъ за това, но и той не е чудовище да остави хората да идатъ на смърть. На погребението му идватъ опечалени хора отъ цѣлата страна, които искрено страдатъ за височайшата загуба. Никой не ги е каралъ насила да идватъ, никой не ги е връзвалъ. Това е най-силното и емоционално доказателство за обичта народна къмъ единъ добъръ царь, който не е ползвалъ охрана отъ Н.С.О. и е вървялъ неведнъжъ самъ срѣдъ своя народъ, даже понякога маскиранъ, за да гледа какъ живѣятъ хората. Такъвъ феноменъ едва ли скоро пакъ ще видимъ. Но явно си го заслужаваме, поне докато не оценимъ какво сме