©

Обичам те, Слави Трифонов!

Обичам те, когато караш бързо към Пловдив, защото едно глухо дете ти е написало, че собствениците на модно заведение гонят нечуващите младежи, тъй като жестовият език е по-бавен, кафето им се пие по-протяжно и това спира оборота на сайбията. Когато в тумба с всички глухи юноши обикаляш шумните кафенета, където пиете бааавно по една вода, защото сте заети - учиш езика на хората, обречени на тишина. И за урок на сайбиите.

Обичам те, когато плачеш, защото две от майките на бедни деца, които издържаш, са се скарали за 50 лева.

Обичам те, когато заедно с екипа си почистваш скъпия мокет на резиденция "Бояна" от спуканите балони след абитуриентски бал за сираци, на който сте свирили и пяли без стотинка цяла нощ.

Обичам те, че никога не се похвали с тези хиляди добрини. И прости, че разказвам за една мъничка част от тях.

За мен е чест да те обичам, Слави Трифонов.

И много, много искам да си здрав и щастлив.