© ПОТВ

Сигурно всяка къща на Сахат тепе има своята неповторима история.

Днес ще ви разкажем за една от тях – ще се уверите колко малко знаем за  миналото на днешния Музеен център за съвременна история на ул. "Ангел Букорещлиев" 14

 В някои исторически справки се сочи, че е от 1895 г., но няма точни данни кога е построена и кой е архитектът й. Тя е била частна постройка, и въпреки че през годините са направени доста преустройства, се вписва в архитектурния стил на околните сгради. За съжаление голяма част от архивите за ранната история на пловдивската община и архитектурната история на града са загубени и има много бели петна, разказва историкът Видин Сукарев.

В края на 19 век Пловдив започва постепенно да се разширява към Сахат тепе след Освобождението. Една от известните заможни пловдивски фамилии – Дренски, е притежавала голяма част от парцелите на ул. "Ангел Букорещлиев" и е построила сградите. Още тогава сегашният музей е имал обществени функции. Между 1895 и 1905 г. сградата е отдадена под наем и е била офицерски клуб и в големия салон вероятно са се организирали балове.

След идването на Васил Коларов в Пловдив, изпратен от ЦК на БРСДП да заздрави местното партийно ръководство, сградата става Народен дом. Коларов е юрист, интелигентен човек, бързо се вписва в пловдивското общество. Успява да се сближи с един от членовете на фамилията Дренски и да придобие сградата за нуждите на партията и на партийния живот. Освен чисто политическа функция, тук се е развивала широка обществена дейност – имало е оркестър и театрална трупа, в която е играла съпругата на Васил Коларов, тук са списвани вестниците "Кожаро-обущар" и "Тютюноработник" и списание  "Ново време". Като народен дом сградата е функционирала до 1923 г., след което е превърната в тютюнев склад.

ВИДИН СУКАРЕВ, историк: На практика това, което ние наричаме Тютюнев град, е тази част от складовете, които са се запазили, но обхвата на тютюневите складове е бил много по-голям, включително и тука, макар и забелязвате колко е стръмно и труднодостъпно, но хората са били работливи и издръжливи и тука също са се съхранявали тютюневи бали.

След 9.IX.1944 г. се взема решение да се създаде музей за развитието на Пловдив и региона след Освобождението. Тогава е съществувала само излизащата напред фасада, а по-късно е направено преустройство и са изградени допълнителните крила. Имало е идея да се разшири към съседния парцел от север, където сега се извисява внушителна жилищна сграда. Докато е строена е създавала много проблеми, включително екологични, тъй като се разбивали скали. Някога, когато се е строяло, сигурно пак са се разбивали скали, но не е било в такива размери, смята историкът и показва вградената в темелите скала от хълма.

ВИДИН СУКАРЕВ, историк: Нашата сграда е стъпила изцяло на камъните. Ние имаме снимки, когато сградата е съществувала в този вид, тази част (пристроената) не е съществувала, но го е нямало и двора. Всъщност това всичко е било камъни. Реално през 50-те, може би 60-те години е благоустроявана тази част, която виждате като официална входна част с градината, със стълбищата, и съответно сега има доста по-завършен вид.

Безспорно, най-голямата атракция е колоритният двор. Разположен върху източния склон на Сахат тепе, тук растат екзотични растения, сред които са най-старите палми в България, засадени през 70-те години на ХХ век. Самият Видин Сукарев преди да дойде да работи в музея, не е имал никакво отношение към градинското изкуство, но постепенно е бил запленен.

ВИДИН СУКАРЕВ, историк: Един ботаник ги беше определил като един от най-старите климатизирани палми в България. Най-вероятно са дошли по някаква линия от Съветския съюз. Наскоро разбрах, че са някакъв хималайски вид, т.е. затова явно лесно се аклиматизират. 

В течение на годините се оказало, че на това място много добре виреят ароматични маслодайни растения – лавандула и розмарин. Те си съжителстват с киви, на което явно му е трудно с почвата и не дава плод, но за сметка на това е красиво. Наред с тях в двора се отглежда т.нар. мъжка смокиня (Каприфиги), от което се приготвя характерното за Южна България сладко от зелени смокини. Има и маслиново дръвче.

ВИДИН СУКАРЕВ, историк: Това е единствената маслина, която аз съм виждал да ражда. Може би има и другаде, чувал съм, че по южната граница и по Черноморието има климатизирани маслини, но тази е засадена от този същия наш колега Христо Иванов, от който знам за палмите, и отпреди няколко години започна да ражда. Те нали трябва да минат десетилетия наред, за да почнат да раждат плодове. Естествено, тука си личи, че е по-студено и е по-суров климата, ражда само от тази страна, плодовете й са от слънчевата страна и обикновено събираме най-много по един-два буркана.

В двора има и кактуси от вида Опунция, които визуално са еднакви с онези от Бунарджика. Явно сукулентите се чувстват много добре в Пловдив и през юни разцъфтяват с красиви жълти цветове.

ВИДИН СУКАРЕВ, историк: Оказа се, че тези кактуси, въпреки че са изключително бодливи за човека, охлювите ги ядат с голямо настървение, но явно природата си знае работата – има и за охлювите, има и за градината.

Китният двор ни потопява в съзерцателното спокойствие на миналото. За него деликатно напомня и избледнялото с времето сграфито на известния художник Димитър Киров, който не е успял да го реставрира преди кончината си.

Музейните потайности не се изчерпват само с прихлупените и влажни помещения, в които никой не е влизал. Интересен факт от ранната история на сградата е, че е била наричана ТЕКЕТО. Легендата разказва, че на това място е имало дервишко теке. Доказателство са намерените две мраморни бази от колони, които сега са в подножието на стълбището. Подобни елементи се срещат в мюсюлмански религиозни храмове.

 виж https://www.youtube.com/watch?v=f-HB_uvJVAM&feature=youtu.be

Тази публикация е част от проекта ТВ фестивал "Непознатият Пловдив" – втори сезон, който се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" – съвместно с ПОТВ. Част от информацията за тази публикация идва от зрители-пловдивчани, които се обаждат в ефира на телевизията – предаването може да се гледа в youtube.com на канала potv trakia.

За още идеи за ТВ фестивала "Непознатият Пловдив" – втори сезон може да пишете под този материал или на пощата ни potv@abv.bg. Очакваме ви и на телефоните ни – 032 640 366 в часовете на Обществена приемна на ПОТВ 032 640 419 и 0888 624515.