©

           Концерт за пиано, цигулка и виолончело изнасят в семейния мебелен магазин трите сестри: Габриела, Дебора и Елизабет Стефанови. Посвещават го на своя баща, който наскоро загина по време на работа, затова са нарекли концерта си "Акорди за тати“. Трите сестри се връщат в Пловдив от Швейцария, Австрия и София. Датата на концерта съвпада с края на учебната година за трите музикантки. И това е техният начин да покажат на тати и на приятелите си, че са пораснали виртуози в музиката. Ще изпълнят произведения от Бах, Бетовен, Чайковски, Масне, Албинони и др.

            = Кои са трите сестри =

            Габриела Стефанова е най-голямата и нейният музикален инструмент е пианото. Ето и пътят й в музиката:

            Започнах да свиря на четири години и продължавам вече осемнадесет. Когато сме били малки със сестра ми сме били шаферки на сватба на най-добрата приятелка на мама. И докато е траела церемонията сме тичали навсякъде из залата. В един момент водещата е спряла церемонията и казала: не чувате ли – ангелска музика!  Били сме аз и Дебора. Намерили сме пианото и сме открили, че то може да свири. Тогава мама и тати решили да ме запишат на пиано. Първото ми представяне пред публика е било, когато съм станала на пет години, но не си го спомням.

            Тати винаги се грижеше да имаме най-големият комфорт, за да може да работим спокойно и да се развиваме. Поради постоянните ми пътувания той ми осигури три инструмента – два роялa Franz Wirth, Steinway&Sons и едно пиано Yamaha. Единият е в Пловдив, другият – в София. Лично отиде до Виена и ми докара първият. А пианото си го докарах аз от Виена, когато се върнах да уча тук.

            В момента уча в Националната музикална академия "Панчо Владигеров“ при проф.д-р Борислава Танева. Сега трябваше да завършвам бакалавър, но ме върнаха две години назад в обучението ми, след като се върнах от Виена, където учех в Консерваторията за музика и изкуства. Имам и малък клас от 6 деца от 4 до 11 годишна възраст, които уча също да свирят на пиано. Бях изненадана, че когато преподавам и аз научавам много неща за моето свирене и начин на работа.

            Разбрах, че не съм посредствена на 12-13 годишна възраст, когато започнах да ходя по майсторски класове и конкурси в чужбина, и да ги печеля. Виждах на какво ниво съм и чувах професионални мнения от различни хора за това как се справям. Но най-високата оценка получих от тати. Веднъж той ме чу как се опражнявам в къщи и каза: брей, колко хубаво свирела моята дъщеря. Той не коментираше нещо, ако нямаше какво да каже и това беше един от малкото коментари, които някога е правил относно свиренето ми. Тогава за първи път и свирих нещо наистина виртуозно – бързи пръсти, техника, скокове. Всеки би разбрал, че е трудно и би се впечатлил. Но все пак трябва и да се хареса. 

            С моето изпълнение днес се надявам да докосна духа на тати, като свиря за него и за публиката от сърце и душа. И знам, че няма начин как да не се усети.        

            Дебора Стефанова e  студентка в Музикалния университет на Лозана, Швейцария. Нейният инструмент е цигулката.

             Уча цигулка при професор Светлана Макарова – една от най-добрите преподаватели в света в момента. Моята инструмент е от Франция, възстановена френска цигулка. Направи я българският лютиер Калоферов. Той ми даде да свиря с нея за известно време и накрая тати ми я купи.

            Бях на 6 години, когато за първи път хванах цигулка.  Най-напред ме записаха на пиано и скоро разбрах, че това не е моят инструмент. Така "открих“ цигулката. Отидох при мама – бях едно шестгодишно хлапе – застанах с ръце на кръста и казах: разбрах какъв е проблема, пианото не е моят инструмент, искам да свиря цигулка. Тогава получих първата си цигулка и започнах да уча.

            Не съм била на много конкурси. Но преди три години спечелих две първи места в България. Имам множество концерти в България и в чужбина. Свирила съм и с оркестри, като първият ми такъв концерт беше в четвърти клас.

Най-важният  концерт ми предстои. Той е  рецитал в края на следването ми догодина. Ще бъде в Лозана в голямата зала на Консерваторията. Ще трябва да подготвя програма и да свиря 60 минути.

            Тати беше човекът, който ме заведе на майсторски клас в Блоне, Швейцария. Бях на 14 години. Тогава видях за първи път професор Светлана Макарова. Тя е съпруга на цигуларя Павел Верников, ученик на Давид Ойстрах. В музикалния свят това са големи имена и за мен беше чудо, че се докосвам до тях. Тати беше до мен постоянно, говореше с професора, бореше се за мен. Професорът ни извика на още два майсторски класа след това и аз трябваше да се подготвя и да докажа, че заслужавам да ме учат. Днес ще покажа, че съм заслужавала подкрепата на тати.

            Елизабет Стефанова – най-малката сестра, свири на виолончело

            Моят инструмент го избра ... сестра ми Габриела. Попита ме: Елизабет, искаш ли да свириш на чело? Не знаех дори какво е. Но тя ми даде решаващият довод: така ще свирим трите заедно. Бях на 5 години. Сега съм 10 клас в Националното музикално училище "Любомир Пипков“ - София. Отначало инструментът ми изгледаше грамаден, но сега съм влюбена в него. Толкова е красив. Моето виолончело е направено от Апостол Калоферов – той е български лютиер.

            Тати харесваше понякога да слуша как най-малката му дъщеря свири. Слушаше, но не коментираше. Усещах обаче, че одобрява работата ми.

            За да стана добър музикант ми трябват само три неща: стая, стол и инструмент. Останалото е в мен – работа, усърдна работа. Вече знам, кога успявам – тогава, когато музиката на моето изпълнение доставя удоволствие на слушателите. Познавам по усмивките.

Тази вечер искам да усмихна тати.