 © |
От днес започва Великият пост - седем седмици преди най-светлия християнски празник Великден. Това е най-важният и най-продължителният от четирите периода на телесно и душевно въздържание през годината. Той припомня за 40-дневния пост на Иисус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-великото и чудно събитие - Възкресение Христово. От днес до Великден лишаваме тялото от животинска храна, месни и млечни продукти консумират се само растителни храни), така както трябва да ограничим "животинските" страсти и да се противопоставяме на изкушенията. Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние", или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Христос. Постът не е просто диета - припомня църквата - а въздържанието от определени храни не е самоцелно. Какво не знаем за постенето, а трябва Идеята е чрез лишаване на тялото да се смири душата, защото когато пости и се моли, човек се доближава до Бога. Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък, когато не трябва да се приема почти нищо. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март. Постът обаче не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и на кърмачки. През периода на поста всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден. Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото. На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени "конче" или "копито", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете. Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Характерен пример за това е Тодоровден, който се празнува за здраве на конете и същевременно като ден на св. Тодор. В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава "Божи дар", въпреки че в народното съзнание липсва ясно разграничение. Народният празник Тодоровден, който няма точно фиксирана дата, а зависи от началото на великденския пост, не съвпада с църковния празник на нито един от шестимата светии. |