Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
Бялата къща и една поучителна история
Източник: АНДРЕЙ КИРЯКОВ 07:53 / 02.03.2019
©

Андрей Киряков ни изпраща поредната пловдиска история.

"Изпращам ви историята за "бялата къща", в която отново са преплетени лични, антични и обществени истории, но такъв е нашият град. Изпращам снимка на къщата и мястото където се е намирала, точно върху външния двор (нартекс или атриум, както се нарича) на "Голямата базилика".   

Всъщност поучителните истории в този разказ са повече.

Срещу католишката черква в града, на тогавашната улица "Лиляна Димитрова" № 8А, се намираше "Бялата къща", както ние я наричахме. Тази къща е строена в края на 30-те години на 20 век от Иван Луков, бащата на дядо ми Андрей и представляваше масивна триетажна постройка в характерния за тогавашната архитектура стил. Сградата беше разрушена в началото на 80-те години при големите преустройства на централната градска част и безмилостното разсичане на античния, тогавашния и сегашен пловдивски център.

Живяхме в тази къща 5 години, от 1978 го 1983 година, когато къщата беше разрушена, но такава е била и съдбата на предишните обитатели. Къщата е завършена в самия край на 30-те години и начало на Втората световна война. Семейството на прадядо ми, с трите си деца успява да се нанесе в нея, но не успява да се порадва дълго на тази собственост. По време на войната вторият етаж от къщата е даден под наем на немският консул в града. Поради тази причина след 1944 година, този етаж директно е конфискуван от новата власт. Семейството продължава да живее на първият и третият етаж, но не за дълго. В началото на 50-те години цялата къща е одържавена и е използвана за военно комендантство. По възрастните пловдивчани си спомнят този период на къщата. По това време в широките избени помещения, използвани преди със стопанска цел, са изградени килии, за арестантите, които ние заварихме. Поради това, че комендантството се премества в друга сграда през 70-те години, става възможно първият и третият етаж, с една прекрасна голяма тераса, отново да бъдат използвани от наследниците на Иван Луков.

Ние живеехме на първият етаж в едни просторни и широки помещения, хол, спалня, кухня с трапезария, с плъзгаща врата между две от стаите, двойни прозорци и някои останали едновремешни мебели, полилеи и т.н. На третия етаж живееше братът на дядо ми, а първият етаж беше поделен между дядо ми (частта за която споменах) и неговата сестра. На вторият етаж, който си беше одържавен,  имаше няколко симпатични семейства на военнослужещи. На третият етаж живееше и наричаният от нас чичо Минчо, също военен, който имаше едно огромно куче, вероятно дог, на което ние 5-6 годишни деца, дори можехме да сядаме и да се возим.

Къщата е построена със средствата на прадядо ми, част от голямата фамилия Лукови, собственици на чифлик и много земи в село Коматево. Но върху наследствен парцел от страна на жена му Невена. Майка й баба Мартина поради някаква причина не е искала да даде този парцел и накрая склонява, но казва нещо от рода на "Давам ви го, но хаир да не видите." И както се вижда от последвалата история, никой не е видял голям хаир от това място – нито собствениците, нито немците, нито военните и комунистите и т.н. Не виждат хаир и тези които разрушават тази къща и цялото околно пространство, защото точно тук се оказва западната част на т.нар. Голяма базилика. Поради тази причина се разрушава още два реда къщи, където днес свършва подлезът на ул. Гладстон и започва бул."Княгиня Мария-Лиуза". А за самата княгиня, сега се сещам, дядо ми е разправял, че я виждал няколко пъти, когато идвала да се моли в католишкия храм към Френския колеж (днес ректоратът на ПУ).

Та поуките са няколко – не се строи върху място където някога е имало църква или изобщо някакъв храм, бил той и древен. Не се взима място, което не е дадено с благословия или още повече с нежелание. Не носят полза решения, които се взимат в несъгласие и против волята на хората. Доколко знам тогава е имало два проекта за промени в центъра – един по щадящ и този реализирания, от който си патим и до днес.

И най-вече поуката е, че времената винаги са интензивни и се променят, но ако сме хора и не залитаме в крайности, винаги може да живеем с достойнство.

Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа (51) 15%
Догодина (21) 6%
В края на мандата (37) 11%
На куково лято (232) 68%
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: