 © |
Мине – не мине и някой политик от опозицията попита: А бе защо в Пловдив сесиите на общинския съвет не се излъчват по някъде? Отговорът е – който иска да си ги излъчва. Последният епизод от сагата бе предложение на съветника от Съюз за Пловдив Евелин Парасков за излъчване в интернет срещу определена сума. Подчертавам: "излъчване в интернет", а не по Пловдивската телевизия – да не излезе, че сме имали някакво договорка за източване на общинския бюджет. Отговорите и този път бяха дежурни. Цитирам сайта Пловдив24: "Ние телевизия няма да си правим като партиите", коментира кметът Иван Тотев, отхвърляйки предложението. "Аз съм против, в Пловдив има толкова много медии. Дали сме право да излъчват." "Това са грешни пари, лично мнение", заяви и Петкова. "Сесиите и сега са публични, с решение сме определили, че всеки, който желае, може да излъчва и да предава на живо." Като човек инициирал и организирал първото излъчване на общинските сесии, продължило поне 4 години, искам ясно да заявя, че подобна реакция е най-малкото подвеждаща. ПРОБЛЕМЪТ С ИЗЛЪЧВАНЕТО НА СЕСИИТЕ НЕ Е ПРОБЛЕМ НА МЕДИИТЕ, А НА ВЛАСТТА, КОЯТО Е ЗАДЪЛЖЕНА ДА ПОСТИГНЕ Т.Н. "ПРОЗРАЧНОСТ НА УПРАВЛЕНИЕТО". Да ни бъде осигурена възможност да гледаме – ако искаме, как едни хора се разпореждат с нашите пари. Работата на властта е не да дава права за излъчване, а да намери начин това да стане. Ако трябва да си направи телевизия. Или да излъчва с една камера в сайтовете, на които и без това плаща. За търговските медии излъчването не представлява никакъв интерес. Кой рекламодател би си дал парите за реклама между 10 и 11 точка? Когато и самите съветници не знаят за какво гласуват. Не е нужно да се натоварва общинския бюджет. Има достатъчно европейски програми, които биха финансирали "прозрачност на властта". Но очевидно няма мерак. Защо? Та сега малко спомени. В началото на 2007 година ми съобщиха "под секрет", че Пловдивската телевизия е "осъдена на смърт" и че всеки момент ще спре излъчването й в тогавашния единствен кабелен оператор. И си помислих, че ако предаването на сесиите на живо, което дотогава не бе правено, ще ни спаси. Изпълнителите на смъртната присъда ще се замислят, че може би ще бъде скандално да се спре една телевизия, която работи за "прозрачността на управлението". Вече знаех, че в редица български градове и градчета има подобни излъчвания и че от ръководството на Общинския съвет би трябвало да ни се зарадват. Още повече, че не искахме никакви пари. Не познах. Вместо да ме прегърнат и благодарят, ме предупредиха, че трябва официална молба, която да се разгледа от Председателството на ОбС. И не е лошо да дойда на сесията, за да чуя присъдата. Отидох на сесията малко по-рано, съветниците – повечето добри познати, се правеха, че не ме виждат и ме подминаваха. Усетих, че нещо става. По някое време дойде един от управляващото мнозинство, с когото бяхме повече от познати, и ми каза дословно следното: "Снощи решихме да не разрешим излъчването. Ще чуеш аргументите. Но истината е, че ни ОСТАВАТ ДЕСЕТИНА МЕСЕЦА ДА КРАДЕМ И НЕ ИСКАМЕ ХОРАТА ДА НИ ГЛЕДАТ!" Започна дебат. Дадоха ми думата и аз казах, че с подготвяната забрана Пловдив ще остане в европейската история като единствения град на континента, който не иска гражданите да гледат какви ги вършат техните избраници. Мисля, че се получи скандал. В почивката дотърча Славчо Атанасов, който тогава бе кмет на Тракия и очевидно се скара на своите съпартийци. Плъзна слух, че от София се обадил Петър Стоянов на своите съпартийци и ги попитал какви глупости правят... В крайна сметка ни разрешиха. При определени условия обаче: 1. Да не се плаща и стотинка. Между другото излъчването на един час живо събитие по многокамерен метод тогава струваше на пазара 1600 лв. 2. Камерите да дават само изказващите се, но не и съветниците в залата – вероятно да не види зрителят как си бъркат в носа, играят игрички на лаптопите, попълват кръстословици. 3. Да се предава цялата сесия, а не части от нея – тоест, ако в дневния ред има една обществено значима точка, трябва да се излъчи целия дневен ред. 4. Да няма коментари от студиото... Тогавашните съветници обаче забравиха най-важното – създаване на цензурна комисия, която да наблюдава излъчванията. Така че някои условия не бяха спазени. Коментирахме от студиото. Канехме предишната вечер съветници от различни групи да обяснят какво може да се гледа утре. Защото транслацията на една сесия по някакъв интернет адрес – без допълнителна информация и коментари, е ПЪЛНА ГЛУПОСТ И ПАРИ ХВЪРЛЕНИ НА ВЯТЪРА. На телевизията все пак й дръпнаха шалтера, тогава изнесохме монитори на стълбите на Каменица – за да могат пловдивчани да гледат как работят техните избраници... Между другото, имаше интересни сесии – със съспенс и неочакван край. Транслацията на сесията, на която бе извършен преврат срещу ГЕРБ /с активното съдействие на Волен Сидеров и с парите...говори се, че парите били на Ветко Арабаджиев/, приличаше на истински БИГ БРАДЪР. Безценен епизод от пловдивската история – пазим си го и днес. Още в началото на мандата на Иван Тотев стана ясно, че няма никакъв интерес към продължаване на излъчванията. Един ден не изпратихме камери в залата и никой не попита какви са причините... След време някоя друга опозиционна партия ще постави отново въпроса за излъчванията. И отговорът ще бъде същият. И никоя медия няма да се затича да предава. А и на хората май вече не им се гледат сесии. Кой иска да гледа мачове, на които всички знаят разултата... |