Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
ЗАДАВА СЕ "ЗАПОМНЕТЕ ПЛОВДИВ 5"
Източник: ПОТВ 09:36 / 23.12.2018
©

През януари 2019-а издателство Хермес ще зарадва истинските пловдивчани с петия том на "Запомнете Пловдив" от Евгений Тодоров.

Припомняме, че поредицата събра спомените на стотици пловдивчани за техния Пловдив - доста по различен от днешния. 

Също през януари ще има премиера на новата книга - къде и кога ще стане това, ще стане ясно по-късно.

"Запомнете Пловдив 5" ни връща към едновремешния Пловдив от гледната точка на изтичащата 2018-а. Ето как започва новия и последен том:

1.     НОВОГОДИШНА ПРИКАЗКА ЗА МОЛИВЧЕТО

Сядам пред белия лист – както се казваше едно време, сутринта на 1 януари 2018-а.

Така си го бях планирал. Новата книга – през новата година.

Досега от поредицата "Запомнете Пловдив" излязоха 4 тома, започвам последния. Останаха необработени спомени за едно последно парче от Пловдив – около Сахата, Мараша, Матинчеви градини… Може би ще се върнем в някои махали, които вече избродихме, но междувременно научихме нови истории за живота там едно време, ще споменем сигурно отново вече познати имена с непознати случки.

Последните месеци имах много поводи да разсъждавам за спомените като убежище. Животът на всеки се променя, все повече пловдивчани си търсят късмета по света, променя се и самият град, но никой не може да промени онзи Пловдив от нашето детство.

И аз се улавям как все по-често търся спокойствие и нравствени примери в миналото.

Като деца се завивахме през глава, правехме "колибка" и в полутъмното си разказвахме истории, създавайки един детски свят – различен от реалния.

През декември 2017-а от издателство "Хермес" организираха премиера на "Запомнете Пловдив 4" в НДК – на Панаира на книгата.

Беше студен снежен софийски ден, не бяха много тези, които бяха напуснали топлите си домове заради една книга. Но имаше десетина пловдивчани – вече столичани, които бяха дошли от кой знае кой квартал, за да преживеят един час със спомените за тяхното детство. Някои от тях нямаха пари да си купят книгата и искаха поне да чуят нещо от нея. Молеха да им разкажа за Цариградски, за Мильо, за махалата, в която са израснали…

В същия четвърти том – който го е чел, има един разказ за малкия Расим – син на турския консул в Пловдив от края на 50-те години. Едно дете, обикалящо света, което се опитва да получи приятелството на своите връстници. Но в крайна сметка бива отритнато.

Та в НДК беше дошла специално една възрастна жена, която вече  беше чела книгата, за да ми разкаже своите спомени за Расим. Какво лъчезарно дете бил и как бъркал езиците. Когато трябвало да се прибере за обед, казвал "отивам манджаре". Вероятно  баща му преди да дойде в Пловдив, е бил на работа в Италия.

Разказах тези дни историята на генералния консул на Турция в Пловдив Хюсейин Ергани и той каза, че би могъл да потърси Расим, който днес би трябвало да наближава 70-те. Какво ли си спомня за Пловдив?

Доста книги заминаха отвъд океана – поръча ги Георги Ленев, който живее във Флорида, но не престава да се интересува какво става в Пловдив. И да поддържа връзка с пловдивчани, които живеят вече надалеч. Благодарение на него "Запомнете Пловдив" вече може да се намери в Конгресната библиотека във Вашингтон.

...Забравихме, че е Нова година.

Поглеждам назад и веднага чувам една песен от миналото:

   Нов година, нов живот,

   Здраве и добър имот…

Така се пееше – "нов година", а не "нова година".

Първи януари беше тъжен ден. Подаръците вече бяха разопаковани, бенгалският огън – изгорен.

Нямаше го голямото вълшебство – очакването на празника.

В онези времена – говоря за 50-те години, пък и след това, намирането на подаръци беше занимание, което слагаше отпечатък на живота през целия декември. Вчера минах през магазин за детски играчки – ми той пълен. Едно време пазаруването трябваше да започне най-късно в началото на декември, защото имаше опасност последните дни да намериш празни рафтове.

Китайски играчки тогава нямаше, нямаше таблети, лаптопи и мобилни телефони, родителите ни разчитаха на български играчки и книжки. И на някоя дрешка, на която, естествено, не се радвахме.

Колкото и да бяха евтини подаръците, те носеха може би по-голяма радост от тази, която преживяват днес внуците ни.

За добро или за лошо светът на вещите около нас беше твърде скромен и ние се радвахме на всяко ново нещо, което навлизаше в дома ни. Включително и на подаръците на останалите от семейството.

Преди няколко дни – в самия край на годината, отново се разприказвахме със зрителите на Пловдивската телевизия за подаръците - едно време и сега.

Та се запитахме и за това кой подарък едно време ни е зарадвал най-много.

Аз специално се сетих за една книга – втория том на "Остров Тамбукту" от Марко Марчевски. Любимата ми книга тогава, още помня името на добрата принцеса – Канеамея. Лошата беше Зинга.

Ако Бойко Борисов се беше родил 10 години по-рано, и на него това щеше да бъде любима книга.

Имаше спомени за футболни топки, за "спящи" кукли…

Една възрастна жена се включи в разговора със своите спомени.

Тръгвала на училище – сигурно преди 60 и повече години, и купеното за първия учебен ден - чанта, учебници, тетрадки, писалка и т.н. доставяло радост като подарък. "Това беше и Коледа, и Нова година" – допълни жената.

Оказва се в последния момент обаче, че в чантата липсва задължителният молив.

Дали родителите са били забравили, дали там, където се живели, просто е нямало откъде да се купи последното нещо от списъка за първия учебен ден.

И малкото момиче се разплакало. То си представяло как всички ще извадят моливите, а тя…

И в този момент към нея се приближил непознат мъж и я попитал защо плаче. След като разбрал, започнал да рови из джобовете си.  Ако това беше сцена от филм, ровенето щеше да продължи дълго и мъчително. Нарича се "съспенс".

И изведнъж, о, чудо, мъжът като фокусник измъква от някакъв джоб така мечтания молив. Даже не молив, а моливче – от много писане била останала само една трета.

Моливчето било химическо – днес едва ли някой знае какво е това. Химическите моливи пишеха бледо, но написаното не можеше да се трие. Ако паднеше капка вода, ставаха петна.

Момичето изтрило сълзите и хукнало към училището…

"Никога не съм получавала по-добър подарък" – завърши непознатата жена.

Звучи като приказка, но съм сигурен, че е истина.

Та тези дни, когато се раздадоха толкова скъпи вещи, ходи се на скъпи курорти, си помислих, че сигурно е имало някой, който би се зарадвал и на едно моливче…На малко топлина и храна…Или просто на  добра дума…

Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа (51) 15%
Догодина (21) 6%
В края на мандата (37) 11%
На куково лято (232) 68%
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: