 © |
Годините на соц-а родиха специфичен фолклор – вицове, епиграми, клетви. Най-страшната клетва /по-страшна от "Да спиш под червена пирамидка"/ беше "Да ти умрат връзките!" По-мек вариант беше "Да си загубиш тефтерчето с телефоните". ВРЪЗКИТЕ бяха онези невидими нишки, които сплотяваха обществото и не позволяваха на отчуждението да нахлуе от Запада. Връзките до голяма степен заместваха парите – без пари можеше да се живее, но не и без свои хора. Никой не знаеше кога дадено познанство ще му потрябва или безвъзмезден на пръв поглед жест може да се осребри. Връзките могат да бъдат директни или многостепенни – наш човек се обажда на свой човек, той пък на още по-важен човек и т.н. Имаше и йерархии – "наш човек" не беше същото като "много наш човек". Най-ценни бяха хората с многостранни връзки – от Партията, от МВР, хора от търговията и др. Най-търсени бяха тези, които бяха свързани с разпределението и продажбата на дефицитни стоки и услуги. Тези на най-високите нива можеха да вършат чудеса – Тодор Живков раздаваше апартаменти като бонбонки, министър Караманев даваше бележки за леки коли – вместо да чакаш 12 години, първият секретар на ОК на БКП можеше да те направи даже диригент на хора – ако имаш мерак... Връзките се зараждаха по различен начин: 1. Приятелство от детинство. 2. Съученици и състуденти. 3. Набори в казармата. 4. "Селски" и съмахаленци Много хора използваха най-различни прийоми, за да увеличат номерата в тефтерчето си. Класика в жанра бяха семейните тържества – сватби, кръщенето, изпращане на войник, както и оплитането в кумства, кръщенета и т.н. Тези работи ги беше измислила мафията, но вирееха и виреят и по нашите ширини. Благодарение на българската кинематография ние имаме безценни документи по темата – "Вилна зона", "Баш майстора", "Опасен чар"... Ако в едновремешна царска Русия голямата цел е била да имаш Генерал на сватбата, при соца – знаем – мечетата беше да ги наредиш: "роднина-милиционер, роднина-милиционер". Зрител на ПОТВ – бивш военен, разказа за една специфична техника на изнудване в Българската народна армия. Сядат ротният и взводният и започват да ровят досиетата на войниците. Интересува ги най-вече какво работят мама и тате. И изведнъж – кеф – тати бил директор на Месокомбината в Свищов, примерно. Вика се войника и му се предлагат две седмица отпуска. Но ако донесе малко луканки и суджуци. След това пък друг войник – син на технолог от Винпрома, също заминава в отпуска... А тези, които си нямат подходящи родители, остават да набиват крак. В условията не дефицит нуждата от връзки беше жизнено необходима. Иначе нямаше как да обзаведеш апартамента си, примерно. Или да посрещнеш гости с отрупана трапеза. Да отидеш на почивка на подходящо място. Да те лекуват по подходящ начин. Някои неща искат връзки и днес, но все повече парите заместват телефоните и софрите. Така изчезват приятелства, топли думи, малки споделени радости. ...Западът нахлува със своя груб практицизъм и погубва националната ни идентичност. ОЩЕ ПО ТЕМАТА В СПЕЦИАЛНОТО ПРЕДАВАНЕ НА ПОТВ - https://www.facebook.com/potv.eu/videos/546692929085561/UzpfSTEwMTMyNjc4NTY6MTAyMTU5NjMyNTQxNjY4Nzk/ |