©

Недостигът на работна ръка на българския пазар на труда е един от факторите, които оказват негативен ефект върху развитието на производството и икономическия растеж в страната ни. На този фон 1,4 млн. българи нито работят, нито са регистрирани в бюрата по труда.

Това показват данни, представени от Българската стопанска камара.

Според експертите все по-често работодатели от един и същ отрасъл се конкурират при наемане на работници. Тази тенденция се задълбочава през последните няколко години и е характерна за всички държави в Европейския съюз (ЕС).

Пътищата за преодоляване на недостига на работна сила са различни и зависят от икономическото и социалното развитие на отделните държави, обясняват още от Съюза на българския бизнес.

Какво показват данните за България?

По данни на Националния статистически институт (НСИ) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в страната ни се наблюдава устойчива тенденция за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата. Данните на Евростат за първото тримесечие на 2018 г. показват, че равнището на безработица средно за 28-те членки на ЕС е 7 %. На този фон равнището на безработица в България по данни на Агенцията по заетостта е 5.7 на сто.

Същевременно се наблюдава изключително високо ниво на неактивни лица на възраст от 15-64 г. в страната ни, които по-различни причини не работят.

Публикуваният от МТСП кратък анализ на пазара на труда за м. юни 2018 г. показва, че по данни на НСИ броят на неактивните лица е 1 337 300, а броят на обезкуражените лица през същия период е 91 600. На практика българската икономика е лишена от над 1 милион и 400 хиляди български граждани в трудоспособна възраст, които не са нито заети, нито са регистрирани като безработни.

Българската стопанска камара е сериозно загрижена от посочените данни и от непрекъснато задълбочаващата се криза с кадрите за българската икономика. За да може страната ни да бъде конкурентоспособна, за да има реален ръст на производството и повишаване на равнището на доходите, е необходима активна политика за привличане на работна сила на българския трудов пазар. Тя трябва да е насочена както към трудово неактивните и обезкуражени български граждани, така и за привличане на кадри от трети държави, които със своите знания, професионален опит и трудови умения могат успешно да работят в българските предприятия.

През изминалата една година бяха направени значителни промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и в правилника за неговото прилагане, обясняват още от Българската стопанска камара.

Законодателните промени доведоха до намаляване на административната и финансовата тежест за работодателите при наемане на работа на граждани на трети държави, до положителни стъпки в решаване на проблемите с недостига на кадри за сезонна заетост, особено в областта на хотелиерството и ресторантьорството.

Подписани бяха спогодби за регулиране на трудовата миграция с Република Армения и Република Молдова.

Недостигът на кадри на пазара на труда в България все още е една от най-често дискутираните теми във вътрешнополитические анализи. Тема, която е свързана с много въпроси (все още без окончателен отговор) в различни обществени сфери – икономика, бизнес, образование, пише economic.bg.

Едно от последните проучвания на "Менпауър България", компания за подбор на човешки ресурси, сочи, че  68% от анкетираните над 600 работодатели не могат успешно да запълнят свободните си позиции. Което означава сериозен дефицит на работна ръка. В световен план България се нарежда на 5-то място по недостиг на работна ръка – след Япония (89%), Румъния (81%), Тайван (78%) и Хонг Конг (76%). Най-малко оплаквания от липса на персонал имат компаниите в Китай, Ирландия, Великобритания, Холандия и Испания.

Според данните на статистиката, 2017 година приключи с много добри резултати за пазара на труда - висока заетост, почти рекордно ниска безработица, растящи трудови доходи. Но дори и тогава липсата на работна ръка се оказа проблем, който се превърна в риск не само за трудовия пазар, за новите инвестиции, но и за икономиката като цяло.

Ако преди време конкурентоспособността на компаниите се измерваше с тяхното технологично обновление, то днес се акцентира върху един нов проблем – човешкият фактор. Натискът на работната сила върху пазара на труда предопределя една нова тенденция: работниците във все по-голяма степен започват да диктуват условията на труд и на заплащане на труда. Което означава създаване на друг вид конкурентоспособност, тъй като компаниите, които не могат да генерират достатъчно добри печалби от дейността си, няма да са в състояние да си осигурят подходящи кадри. От друга страна, има и много фирми, които откликват на нуждите от по-високи възнаграждения, но пък не могат да намерят достатъчно квалифицирана работна ръка за своите изисквания.

Този дисбаланс съдържа в себе си и опасността част от компаниите да изпаднат в несъстоятелност или да изместят дейността си поради недостиг на кадри. Ако липсата на квалифицирани служители продължава да се задълбочава, има вероятност да намалеят чуждите инвестиционни потоци или пък работодателите да започнат да търсят кадри от съседни страни, което би довело до непредсказуеми трансформации на пазара на труда в България.

Ако в последно време сред постоянните оплаквания на бизнеса са липсата на квалифициран персонал, нека да потърсим в дълбочина корена на проблема, за да сме в състояние да лекуваме не симптомите, а причините. В дълбочина проблемът е свързан с образованието. Това е най-нереформираният сектор в България. Застиналостта на образователната сфера е абсолютна гаранция, че обществото ни ще потъва все по-надолу. Реформата на образованието е първото, от което трябва да се започне. Образователната система трябва да се превърне в мост между бизнес и развитието на икономиката. 

Днес е повече от ясно, че конкурентоспособността на бизнеса зависи от подготвеността и добрата специализация на кадрите. Образованието трябва да е готово да чуе потребностите на бизнеса.

Неслучайно все повече се говори за дуалното обучение още в средното училище. Образованието трябва да се променя наред с динамичното развитие на бизнеса. Напълно е възможно след 5 години да се появят нови професии – но ще могат ли те да разчитат на добре подготвени специалисти? 

За да се намали вакуума между търсещи (работодатели) и търсени (специалисти), университетите трябва да насочат изцяло своите ресурси да осъществят тясна връзка между теорията и практиката. Но все пак като основна пропаст в процеса на модернизиране на пазара на труда си остава връзката между държавата и университетите.

Независимо, че бизнесът се опитва да инвестира и да поддържа, макар и спорадично, активен контакт с образованието, без политическа воля и без цялостна визия за образователна реформа от страна на държавата, процесът ще е много труден и едва ли ще бъде преодолян в близко време.

Статистиките показват, че търсенето на квалифицирани служители у нас във всички икономически отрасли ще продължава да расте. Тук е и най-важната роля на образованието: да съобрази и подготви кадрите си така, че да отговори на нуждите на бизнеса. Безспорно, това е свързано с трудни и болезнени реформи – но този път със сигурност трябва да бъде изминат и всяка навременна крачка е от значение.