©

Днес е световният ден на мързела.

Редно е да го отбележим – още повече, че мързелът има традиции по нашите георграфски ширини.  В рамките на Османската империя се е родила институцията ДЕМБЕЛХАНЕ.

Ето как е разказана в сайта http://www.infotourism.net/index.php?t=4340&m=2:

Някога, много отдавна, в Истанбул живял един мъдър и наблюдателен султан. Точно той забелязал как из града се шляели много дембели, които го били ударили само на лафмоабет и софра, а по този начин развращавали трудолюбивите поданици. И както си седял в сарая, умният султан плеснал три пъти с ръце и извикал великия везир. Ето как протекъл техният разговор:

- Викали сте ме, Ваше Величество - казал везирът и направил три теманета.

- А стига си се навеждал, че ще ти се скъсат тирантите - отвърнал султанът. - Забелязвам, че из града щъкат много дембели. Дават лош пример на моите поданици. Какво предлагаш да правим с тях?

На това място везирът лукаво се усмихнал, почесал рядката си козя брада и казал:

- Да ги убиваме, сакън, не бива. По-добре да отделим пари от хазната и да им построим едно дембелхане край Босфора. Ще ги храним по три пъти на ден и ще има къде да спят. Така и народът няма да се развращава.

- Тъй да бъде - рекъл султанът.

Речено-сторено, построили дембелхането край Босфора, събрали дембелите и всички били рахат. Но най-рахат били дембелите, които помежду си благославяли мъдрия султан и хитрия везир. Най-старият дембел казал:

- Ей това разбирам аз под кеф - ядеш, сереш, спиш. Не се налага за нищо да мислим, нито да гласуваме. Сто години да е жив султанът.

През тези петнадесет години хазната изтъняла, поданиците разбрали, че дембелите са облагодетелствани и започнали и те да дембелстват, белким и тях приберат в дембелхането. А на султана му писнало от цялата тази работа, извикал везира и му наредил:

- Писна ми от тия дембели, дай му огъня на дембелхането.

- Сакън! - извикал везирът.

- Бактън! - отсякъл султанът.

Подпалили дембелхането от четири страни, а вътре между двама дембели протекъл следният многозначителен и поучителен разговор.

Първи дембел:

- Ех, те както го запалиха туй дембелхане, ще вземем да изгорим тука като нищо.

Втори дембел:

- Като те гледам как сладко си полегнал и как вкусно си хапваш, хич не искам да те тревожа, ама отляво юрганът ти гори.

Първият дембел бавно и лениво се обърнал от лявата на дясната си страна, изпуснал въздишка и промълвил:

- Ех, къде бяхме, къде отидохме.

Това беше приказка за прехода и отговор на постоянния въпрос “Къде сме ние?"

…Разбира се, мързелът е на почит и в други страни – особено по-на юг.

Известно е италианското dolce far niente.

Напоследък в Пловдив е на мода старият жаргонен израз "бича айляк". Някои работливи младежи го превръщат в проекти и така заработват някой лев вероятно.

Ето и някои поговорки и мъдри мисли – български и чужди:

Работата не е заяк да избяга

Не оставяй днешната работа за утре, след като можеш да я свършиш други ден.

Мъзеливците вечер край софрата се разработват.

Мързеливата жена срещу празник се познава.

Накарай мързеливия на работа, акъл да ти даде.

Мо'ем да копам, ама мо'ем и да не копам – чекай се'а да си помислим.

Няма и няма и да има нищо по-добро от обедна почивка още от сутринта. - Генадий Малкин

Когато изпитам нужда от движение, лягам и изчаквам да ми мине. - Робърт Хътчинс, американски педагог

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш! - Испанска пословица

Дали българинът все още е пример за "пословично трудолюбие"?

Май че не. Производителността на труда в България е забележимо по-ниска, отколкото в други европейски страни.

Работодатели твърдят, че напоследък е много трудно, даже невъзможно, да се намери млад човек, който да работи 8 часа. Работи се най-много 4-5 часа, през останалото време се имитира работа. За което едва ли Европа ни е виновна…