 © |
Да организираш НАРОДЕН събор не е лесна работа. Селските събори са се самоорганизирали векове наред – нещо като американската демокрация. Социализмът първо ги отричаше – вероятно от страх да не изпусне контрола, след това започна да ги имитира. Появи се едно уродливо нещо – съчетание на традиция и контролирана организираност. През 80-те години пловдивският журналист и писател Живко Желев описа блестящо това явление в разказа си "Сценарий за непринудено народно веселие". Заглавието казва всичко – не може да има хем сценарий, хем непринуденост. Не се опитвам да причисля т.н. НАРОДЕН СЪБОР в Лаута като постсоциалистически. Въпреки, че ако се съди по медийните интерпретации на събитието, и тук най-важен е бил сценарият – кой открил, кой организирал, кой депутат гостувал, кой министър от чужбина бил поканен, колко изпълнители включва програмата. Важното е друго – днес по обед в Лаута бяха дошли хиляди пловдивчани. Ей така – да си направят густото. Очевидно формата на събора е все още жива. Да дойдеш със семейството, да се разходиш, да хапнеш, пийнеш, да срещнеш познати, да купиш армаган на детето. Очевидно съборът си беше намерил мястото на Лаута. Толкова хора никой КАПАНАФЕСТ не би могъл да събере. Истинско място за социално общуване - както биха казали учените хора. И истински калабалък - както казваха в махалата едно време. Някой ще каже – ама те повечето тракийци са си селяни. Може и така да е, но ясно се виждаше как към Лаута идваха колони коли на "граждани" Разходката по централната алея сякаш нямаше край – толкова много сергии и капанчета се бяха наредили. Макар предлаганата стока да се повтаряше, клиентела имаше за всички. И така – какво се предлагаше – съответно какво се търсеше? Най-много се чакаше на опашка за бира и скара. Натрапчивите надписи "телешка плескавица – 3 лв" малко разваляха усещането за българска традиция. И още: сладолед, палачинки, понички, пуканки и варена царевица – по-скоро царевични зърна по модерна технология, балончета... Имаше и опити да се предлагат и неща от асортимента на фермерските пазари. Вероятно ръката на "сценариста" е отсеяла опитите алеята да се превърне в нещо като алеите в черноморските ни курорти – почти липсваха традиционните китайски стоки. Затова пък се предлагаха истински народни носии и продукти на народни майстори. Можеха да се намерят и автентични стари предмети, свързани с народния бит. Предлагаше се даже старинно оръжие, интересът към него почти доближаваше интереса към скарата и бирата. От двете официални естради и поне от една неофициална се носеше единствено фолклор, но ако трябва да бъдем честни, малко бяха тези, които прекарваха повече от няколко минути пред естрадите. Очевидно искаха да се разхождат и гледат. От трите хиляди участници в обявените програми, поне хиляда от тези, на които предстоеше участие или вече се бяха изявили, се бяха размесили с посетителите и човек – попаднал сред толкова много момичета и момчета в народни носии, наистина оставаше с усещането, че е на едновремешен народен събор. Това усещане обаче изчезваше моментално край сергията за сувенири, откъдето ни гледаха народните любимци: Тодор Живков, Путин, Сталин...Очевидно това търси народът. И това търсене със сигурност е проверено и на други народни празненства. Все пак повод за размисъл. Третият народен събор ни дава право да говорим за вече съществуваща традиция. Въпросът е дали и занапред това ще се случва няколко дни в годината или ще бъде направен опит за надграждане – с постоянни атракции, традиционни салаши, музикални фестивали..Трябва ли в града едновременно да се провеждат още няколко подобни събития – вместо всичко да бъде събрано на едно място?. А, по програма имаше и "народни борби", но те бяха минали в събота. Не видях и възстановката на Априлското въстание – и по-добре: щеше да ми дойде в повече на фона на скарата и бирата... |