Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
ЗАСЛУЖАВА ЛИ АРХ.ЧИНКОВ ДА БЪДЕ ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ПЛОВДИВ?
Източник: ПОТВ 16:13 / 30.04.2018
©

 През януари 1964 година пловдивчани – а и не само пловдивчани, могат да прочетат във вестниците следните редове:

"Нашата страна уверено крачи по пътя към своето развитие напред.Всяка година растат комините на огромни промишлени комплекси, 3 израстват просторни жилищни блокове, училища,

 почивни станции.  Има обаче отделни хора, които заслепени от дълбока омраза към народната власт, не искат да видят тези постижения.

Такъв е архитект Боян Чинков.

 Той използва някои трудности, които нашият народ среща по пътя на своето социалистическо развитие,

 за да умаловажава постигнатите успехи и да клевети

партийните и държавните ръководители, както и Великата Съветска страна. Под формата на политически вицове Боян Чинков е злословил по адрес на народната власт.

 За тези си деяния клеветникът справедливо беше призован на подсъдимата скамейка.

 Състав от градския съд в Пловдив разгледа делото му. Бяха разпитани много свидетели, които потвърдиха обвиненията срещу разпространителя на вицове, клевети и злословия срещу народната власт."

Приключило е едно историческо дело, с което България и    Пловдив се прочуват по света.

 С  какво този страшен човек заплашва народната власт?

Не организира заговори, нелегални комитети, на прави атентати,

 Просто разказва вицове.

 По професия е архитект.  Пловдивчани го уважават, радват се да бъдат в една компания с него или на една опашка, за да чуят поредния му виц.

Този скромен и тих човек се оказва страшно идеологическо оръжие. С няколко думи, с един образ той срутва лъжите, които бълва огромната идеологическа машина. На него хората вярват повече, отколкото на черните радиостанции.

И тогава някой под тепетата решава да му затвори устата.

Осъждат го на пет години за "клевети". Тоест, за разказване на вицове.

Архитект Боян Чинков е единственият поне в Европа съден за такова престъпление след края на сталинизма.

Така пловдивските ченгета, прокурори и съдии също остават в историята – покрай архитекта.

Някой може би ще каже,че пропускаме Сашо Сладура, който също става жертва на своето остроумие и на една артистичност, която не може да се впише в рамките на "милиционеро-социализма", както наричаше "най-прогресивния строй" Димитър Инкьов. Впрочем Инкьов бяга от България скоро след разправата с арх.Чинков и свободно осмива властта от "Свободна Европа" под името Велко Верин.

Боян Чинков не е типичен антикомунист. Той мрази по принцип глупостите на тоталитарните системи. Преди 1944 година разказва вицове срещу Хитлер и тогавашната система. Даже си ги записва. Някъде към 1944 година предава свитъка с вицове на свой приятел, който изнася тютюни – да го скрие между балите.

Така ранното творчество на Чинков вероятно заминава по пътищата на войната.

По-късно Чинков не е смеел нищо да си записва. Само че паметта на хората се е оказва по-силен документ от хартията. И до днес вицовете се предават – от поколение на поколение.

Скоро чух един от ранните му вицове. Макар че тази история може просто да е приписана на Чинков.

На Сточна гара едно време имало много биволи. И много биволски изпражнения, разбира се. Та едно талантливо циганче седяло в прахта и от биволските изпражнения правило малки пластики – като от глина.

Събрали се хора да гледат – между тях и архитект Чинков. Приближил се един стражар и рекъл на циганчето: "А мен можеш ли да ме направиш ?"

"А, такова голямо лайно няма откъде да се намери" – отговорил Чинков вместо циганчето.

Управлението на Хрушчов вдъхновява автора на вицове. По това време в халите има само свински глави – говори се, че останалата част от прасето сме изнасяли на изток. Та влиза Чинков и казва: Завийте ми една Хрушчовка".

Нарежда се на опашката за хляб, хлябът вече  не е "ръчен", както се казваше, а "заводски" – корав и клисав. Та Чинков си поръчва:"Дайте ми един руски козунак".

След клетвите на съветския пръв партиен ръководител, че "днешното поколение ще живее при комунизма", той започва да си търси галоши с грайфери. Защото като дойдел комунизмът, където всичко ще бъде по мед и масло, имало опасност да се подхлъзне.

Освен вицове той създава истински пърформанси, както днес се казва.

Най-прочутият е, когато предплаща цялата продукция на една мекичарница и кара мекичаря да раздава мекиците без пари. Има много версии къде се случило това, най-сигурната е, на ъгъла  на "Отец Паисий" и "Д-р Вълкович".

Гледал арх.Чинков сеир - как се блъска народът за авантата  иси правил густото, както казват в Пловдив. Приближил се милицонсер и започнал да разследва кой е причинил безредиците. Открил виновника и го запитал защо е платил мекиците.

-       За да видя как ще се живее при комунизма – когато всичко бъде безплатно.

Една  вечер носи радиото си с четири свещи върху него при отец Ангел в Света Петко и моли свещеника: "Да му четеш, отче".

"Как ще чета на едно радио, какво е направило?" – пита отецът.

"Ами много лъже"

По същото време в Кючук Париж един друг пловдивчанин, необразованият бачо Анго, също стига до извода, че радиото лъже.

Дали не са били само двама в целия град?

Два вица преливат чашата.

 Първият е, че бащата на Тодор Живков щял да получи Нобелова награда. Бил създал говореща тиква.

Тогава на мода беше учението на великя съветски учен Мичурин, който правеше кръстоски между ябълка и круша, примерно. А новата кръстоска била между тиква и микрофон-

Ето и вторият.

Доматът, картофът и фасулът кандидатствали за членове на Партията, но и трите кандидатури били отхвърлени. На домата припомнили, че преди да стане червен бил зелен.. Кандидатурата на картофа също била отхвърлен, защото бил дошъл от Америка и имената му били все небългарски. Дълго обсъждали кандидатурата на фасула, все пак той бил с истински български народен произход, но в крайна сметка не го приели и него. Бдителните членове на комисията се сетили, че не можел да пази партийните и държавни тайни.

Та тези два вица  и още няколко били оценени на пет години затвор.

На делото в продължение на три дни свидетели разказват вицове, които са чули. Разказват колеги, приятели. Едни разказват, придавайки невинност на сюжетите, други заострят злостния елемент. Съдиите се смеят дълбоко в себе си, но лицата им остават каменни.

Като чува присъдата Чинков не моли за милост, а казва простичко "Отивам на единственото място, където няма опашка"

Докато Чинков излежава присъдата си в Старозагорския затвор, в импровизирана изложбена зала на пловдивската Главна имаше изложба "20 години МВР". Бяха изложени оръжия и вещи на враговете на народната власт. Цяло табло беше посветено на врага арх.Чинков. Бяха налепени копия от съдебните протоколи – ниско над земята. Хората се навеждаха, падаха буквално на колене, за да разчетат някой виц.

Спомням си два:

"Защо по магазините нямало яйца? Защото след като от градовете за фермите заминали образовани девойки /имаше такъв партиен почин/, гражданките научили кокошките да правят аборти.

"коя е най-развитата страна? – питал Чинков. – Ами СССР. Сее в Украйна, а жъне в Канада". Точно тогава съветските другари си бяха признали, че не могат да изхранят народа и се налага да внесат хиляди тонове зърно. Срещу златните си запаси..

Врагът на народа не лежи пет години, освободен е след 11 месеца. Има различни версии, ето най-вероятната. Тодор Тодоров – Африката твърдеше, че я знае от генерал Сарийчев, който в един период беше шеф на МВР.Плводив – по онова време полковник. Разказът е от по-късно време, разбира се.

Един ден на Сарийчев звъни Боян Българанов – член на Политбюро, и пита "Абе, Сарийчев, да има при вас какъв архитект,осъден за вицове?"

"Има – докладвал гордо пловдивският генерал, - и му дадохме максимума."

Българанов обаче не се зарадвал на отговора. "Ако знаете каква каша сте забъркали, звънят френските другари и питат – има ла такъв случай, а аз им казах, че няма!."

Та по това време във френския парламент става някакъв дебат между президента да Гол и френските депутати комунисти. Де Гол казва пред всички нещо от типа: "Как искате да управлявате Франция – като вашите другари в България ли, където затварят хората за вицове?"

Има сведения, че тези думи първо отекват в Москва, оттам звънят на Тодор Живков, той разпорежда на Боян Българанов да оправи кашата.

Така името на Чинков отеква далеч извън Старозагорския затвор.

Освобождават го моментално. Вместо да благодари той промърморва: "Тъкмо си бях решил жилищния въпрос за пет години..."

Връща се Пловдив, тръгва по Главната бързешком и не се спира с никой. Пита го комшийката леля Надка: "Абе, архитект  Чинков, къде бързаш толкова?".

Отговорът е: "Отивам в ортопедията – да ми гипсират езика. Че ми донесе толкова неприятности".

Тръгва и вицът, че Чинков отива на зъболекар, но вместо да си отвори устата, си събува гащите и се одупва: "Опитайте оттам, че ми казаха да не си отварям устата"

Синът на архитекта Никола Чинков издаде книга за архитектурното наследство на баща си – може би да докаже, че той не е разказвал само вицове.

Но в паметта на хората вицовете останаха.

Та не трябва ли тази емблематична личност, този самотен рицар на демокрацията, воюващ с глупостта, която е победила в родната му страна, с единственото оръжие, което може да си позволи – вица, да стане почетен гражданин на Пловдив –посмъртно?

Най-малкото защото през последните години почетни граждани станаха доста хора, които служиха вярно на онази държава, която Чинков осмиваше – включително  бивши ченгета.

Не би ли трябвало общинските ни съветници да измият резила, който допуснаха?

Пловдивската телевизия организира подписка в подкрепа на кандидатурата на арх.Чинков за почетен гражданин.

Може да се подпишете всеки ден от 9 до 16 часа в редакцията на Радецки 45, на първия етаж.

Първа изяви желание да се подпише 94 годишната Ивет Анави.

А включването на арх.Боян Чинков в проекта Непознатият Пловдив е по идея на Петър Мечев.

Проектът се реализира от Сдружение Медии с човешко лице съвместно с ПОТВ и с подкрепата на Община Пловдив и           Фондация ПЛОВДИВ 2019.

 Гледайте специалното предаване на ПОТВ днес, понеделник, от 17.50, утре от 7.50 и в събота от 17.50.

Коментари [1] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа
Догодина
В края на мандата
На куково лято
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: