 © |
Централната пловдивска гара са я виждали всички. Но колко от днешното поколение знае нещо за нейната история. Ето какво пише пловдивският летописец Никола Алваджиев за живота в началото на 20-и век - когато са викали на Гарата Станцията. Какво се е случвало там в един празничен ден - като Великден, примерно? "Едно от местата за развлечение в празник бе СТАНЦИЯТА. Като излезеха от черква мъже и жени, докаросани като за сватба, идваха там, да постоят час два, да гледат идването и заминавнето на треновете. Никой не можеше да каже какво интересно има в това,бе залегнало убеждението, че всеки благоприличен гражданин трябва да дохожда до станцията поне веднъж в месеца… Станцията бе на два етажа, имаше малък салон,дето продаваха билети, чакалня и бюфет. Понеже наоколо нямаше постройки, изглеждаше много далече от града Пловдивската гара е открита на 6 юни 1873 – като част от барон Хиршовата железница. За откриването пристига великият везир Мехмед Заде заедно с Митхад паша - министър на правосъдието Пръв началник на гарата е французинът Анри Батюст, който приютява в една от стаичките апостолите Волов, Захари Стоянов, Георги Икономов, а през януари 1878-а спасява града от опожаряване Пред гарата е мочурище, което по-късно е кръстено Площад "Цар Фердинанд". Дълги години единствено къщата на Иван Андонов по проект на Шнитер, дава европейски вид на махалата. Площадът приема цивилизован съд през 1911 година, през 60-те години става модерно кръстовище, през 80-те пък бе направен подлезът.. Но да се върнем към спомените на Никола Алваджиев: "Прозорците на втория кат на станцията откъм релсите, приличаха на обществена пералня. Все имаше окачено пране – хасени женски гащи с една педя дантела под крачолите, горе с ширит за връзване, мъжки гащи с учкури, от американ, мъжки въллнени чорави, детски гащички..На българите това не правеше впечатление, но на чужденците – гледаха, протягаха вратове, сочеха с пръст тези непознати на тях кройки и иронично се усмихваха Особено ги привличаха женските гащи, които ветрецът надуваше като корабни платна..." Новата сграда на гарата, проектирана от професор Мариано Пернигони, е открита в края на 1908 г. Целият град се извървява по пероните. От влака един ден слиза Иван Вазов, който е пренесен на ръце до центъра на града. Оттогава улица Станционна става "Иван Вазов". На пловдивската гара спира дълги години прочутият Ориент Експрес. Един ден случаен пътник се вглежда в една от пътничките и я разпознава – това е великата Грета Гарбо. В края на 40-те с влак пристига югославският маршал Йосиф Броз Тито. Пловдивчани още си спомнят как мият перона с топла вода по случай височайшето посрещане. И още много исторически личности са минали оттук. Един ден – по време на възродителния процес – в чакалнята гръмва бомба, която убива случайна пътничка. Гарата е обградена, скоро са открити турските атентатори. Сградата на гарата е дадена на концесия, тече основен ремонт, след който тя трябва да върне стария си блясък. Дали тогава няма пловдивчани отново да тръгнат на разходка натам – като своите предци? Тази публикация е част от проекта "Непознатият Пловдив", който се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" с подкрепата на ПОТВ, Община Пловдив и Фондация Пловдив 2019. |