 © |
Нашата зрителка Здравка Георгиева, която живее във Франция, но се интересува какво става в Пловдив и гледа Пловдивската телевизия, ни е написала второ писмо. Припомняме, че в първото си писмо ///www.potv.eu/777758.html/ тя ни разказа за "скритите дворчета" от своето пловдивско детство. И изрази мнение, че Пловдив през лятото прилича на Маракеш т.е. град край Сахара - за разлика от френските градове и градчета, които приличат на райски градини. Споменахме, че "Паркове и градини" ни обещават тази година нови 1 милион цветя. Една част от тях, знаем, се крадат, тъпчат, изсъхват. Изглежда проблемът не е в общинската фирма. Във Франция инициативата е в ръцете на хората, а общината стимулира тази инициатива. Провежда се конкурс "Ville fleurie" и всяко класирано селище иска да сложи табелата с този надпис на входа си. Очевидно става дума за обществена инициативност и възпитавана дълги години култура. Без тях и по 5 милиона цветя да отглеждат в "Паркове и градини" Пловдив няма да достигне френските градове. Спомените на Здравка ни провокираха да направим предаване за пловдивските дворове. Най-вече едно време. И да включим тази тема във фестивала "Непознатият Пловдив". Малко по-късно ще преразкажем чутото от зрителите. А сега - второто писмо на Здравка Георгиева, в което тя се спира и някои други теми от телевизионната програма: "Приятно се изненадах,че темата ви е допаднала.Дано да допринесем с нещо град Пловдив да стане по-приятен за окото не само за туристите, но и за самите пловдивчани. По темата с озеленяването ще доуточня как стоят нещата във Франция. Общините се състезават и кандидатстват пред национален съвет за да получат тези табели с цветенцата. Когато дойдох в тая страна ми направи впечатление този силно развит фетиш към цветята-направо им е мания. Казах си какво разпиляване на средства, на кому е нужно чак пък толкова. Да обаче с времето окото свиква, някак си се възпитава. Напролет изведнъж улиците и терасите се изпълват с цветове. И аз след време от кумува срама взех да слагам по-някоя китка на терасата.Та така, тук Общините отделят солидни средства за озеленяване на тротоари, улици, кръстовища, пред административни сгради, междублокови пространства, паркинги-почти навсякъде, паркове и градинки -отделно.Oбщините озеленяват абсолютно навсякъде, не само по градинките.След това има екипи ,който ежедневно поддържат, поливат и така нататък. Тук растениевъдството и озеленяването или т.нар. Хортикултура е много сериозен бизнес.Има професионални гимназии по хортикултура, който подготвят младите-тази специалност е много желана и тези гимназии са повечето частни и скъпи-не всеки може да си позволи да учи там. Да си градинар, флорист, флорален пейзажист е доста добра работа. Навсякъде по града се виждат градинари със специални облекла, които непрекъснато нещо работят. В междубловите пространства има някаква такса -нарича се такса зелено пространство, която се заплаща от всички-собственици и наематели. За конкурсите за граждани -те са доброволни-който иска се записва и включва 3 категории- 1.фасади и балкони,2.къщи и дворове,3.търговски обекти-магазини, заведения. Наградите са първо място -грамота и ваучер за покупки от 50 евро, второ и трето място -грамота и ваучер от 30 евро. Също така се организират събития за най-малките да се учат да засаждат цветя. Много ще се радвам да видим в нашия град едно съживление в тази насока, едно по-сериозно отношение и от управленците, и от гражданите. Изпращам ви снимки да видите. В спомените ми изплува Общежитието на артистите ,което беще на ул."Густав Вайганд"№20.Тази сграда ни беше в съседство и много си игрех с децата на артистите. Доставреме прекарвах с актьора Колю Маринов играл е в "Аспарух",бургазлия , беше уникален човек-учеше ни да четем стихове и да разиграваме етюди, имаше един актьор викаха му Боримечката, Цветана Денкова ,имаше една художничка Моника Роменска, Петя Тетевенска-много красива жена и тя ни учеше на акгьорско майсторство, имаше една елегантна жена цигуларка.Много впечатлителни спомени имам от тези хора,още от дете чувствах че са различни, не бяха като другите. Хубаво е да си спомним за тази сграда. Живот и здраве към лятото ще ви донеса някои стари снимки на дядо ми, май веднъж говорихте за СОАТ -камионите Ман ,дядо ми Денчо Войников Бог да го прости, знам че е бил шеф на СОАТ имал е 4 камиона Ман. Бил е май и офицер на царя ,страхотен мъж габровец 2 метра и 10 см., канара ,но за съжаление с тежка съдба след 9ти септември. Скоро говорихте за такса-данък за телевизия.Във Франция плащаме дънък всяка година в размер на около 120-130 евро,нарича се "contribution à l'audiovisuel publlic" или контрибуция за аудиовизуел публик, вноска за обществено аудио и видео.За 2018 година данъкът ще е 138 евро на семейство за година.Социално слабите са освободени от този данък.Ето един линк да видите: http://droit-finances.commentcamarche.com/faq/4455-redevance-audiovisuelle-montant-2018 Ще ви пожелая успех в инициативата "Непознатият Пловдив". Поздрави, приятен ден! Здравка Георгиева |