 © |
Нашата зрителка Здравка Георгиева, която живее във Франция, но гледа Пловдивската телевизия, се включва в ТВ фестивал "Непознатият Пловдив" с предложение да си спомним за пловдивските дворове, в което е минало детството на много от нас. На тази тема ще посветим предаване в петък от 10 часа. Припомняме, че проектът се реализира съвместно със Сдружение "Медии с човешко лице" и Община Пловдив. "Хайде и аз да се включа с предложение за фестивала "Непознатият Пловдив". Моята тема е "Вътрешните дворчета" или "Скритите дворчета". Темата ми е не за този град, не за този Пловдив, който всеки може да види обикаляйки по улиците, а за онзи скритият зад сградите, недостъпният за окото на минувача, чудният свят на дворчетата. Детството ми премина в карето между у-ще "Алеко Константинов"-градската, Бунарджика и Главната. Игрите ни бяха основно във вътрешните дворове под зоркото око на някоя от бабите, от сутрин до тъмно, само отскачахме до вкъщи за някоя филия с масло и чубрица или циганска баница.Това дървета, огради за нищо ги нямахме, катерихме се и по покривите на гаражите. Да се изследва един нов двор и възможностите за игри които предлага беше най-вълнуващото приключение.Всяко дете, което имаше такъв двор беше важно командаджийче, защото децата идваха и се събираха в неговия двор. За мое щастие и аз бях едно от тези дето събира цялата махала. В двора ни имаше безброй видове рози-жълта, розова, червена увивна, карловска маслодайна, дори рядка черна роза захлупена под стъклено гърне.Баба ми Мария Бог да я прости ги е колекционирала и дядо ми и е носил коренчета от всеки град където е карал стока с камиона. Безброи цветя-кокичета, нарциси, зюмбюли, момини сълзи, момини обички, кученца, детелини, божури, теменужки, чимшири, бръшляни, увивен климатит, естествено и здравец. Имахме две смокини едната обикновена ,другата гръцка с големи плодове, имаше и слива. Между сливата и гръцката смокиня имахме вързан плетен хамак -е нямаше такова блаженство, такъв рай! Имаше красива чешма и цяло лято уморени от игри и от жегата пиехме вода, поливахме си краката и после шляпахме с мокрите сандали. Най-големият ужас на бабите беше като късахме пъпките на розите и рисувахме по стените на къщата. Дворът беше застлан с големи плочи от тъмен дялан камък,идеално беше за игра на дама и рисуване с тебешир. Един свят от слънце, цветове, аромати, смях и игри -завинаги изгубен рай. След като баба ми почина, цветя, дървета, всичко се изсече.Дворът се поля с цимент и се превърна в паркинг за коли, чешмата се запечата ,защото водата е скъпа и т.н.Издигнаха се новите кооперации от двете страни на къщата и край на слънчевата светлина.Практично ,но сиво, мрачно, прашно-бездушно. Тази история се е случила с безброй вътрешни дворчета, но все пак някъде има и запазени такива. Примерно по улица "Виктор Юго","Никола Козлев"-един прекрасен висок кипарис,на улица "Александър Екзарх"един двор с увивни червени рози е непроменен от моето детство, по "Петьофи","Йосиф Шнитер " и т.н. все още има вътрешни дворове-запазени съкровища. Друго нещо са и гледките от вътрешни дворове и къщи към значими обекти-Альоша,Сахат тепе ако могат да бъдат заснети. Аз лично нямам възможност да ги заснема, тъй като не живея в България, но бих могла при някое идване лятото. Извън темата искам да споделя това което ми прави много силно впечатление при идването ми в Пловдив, без да критикувам , защото същото нещо ще впечатли и туристите. В този град няма цветя! /без да броим градската/ Няма цветя по Главната, няма цветя по улиците, по кварталите, няма цветя по прозорците.Това лято улиците бяха прашни, дърветата изсъхнали, прорастнали, не бяха поляти и с капка вода -кьораво цветенце не видях. На всеки западняк веднага ще му стане ясно, че е попаднал в Маракеш. На Запад цветята са навсякъде -по улици, кръгови, площади, в огромни саксии по улиците, по дворовете и прозорците на гражданите. Изграждат се големи композиции и естакади на различни теми-типични за града или за празници. Във Франция например всеки град, дори и малко селище,се бори да получи табела на която пише "Ville fleurie",което ще рече град с цветя или цветен град, като след оценяване на национално ниво се получават и съответни звезди-нива, изобразени като цветчета на табелата.Тези табели са поставени в началото при влизане в градовете. Изпращам ви няколко снимки да видите. Някой би казал- хората ровят по кофите, ние за цветя ще мислим. Да, но нашите баби не бяха богати а поддържаха красиви градини, знаеха , че цветята възпитават и развиват естетическото, което днес много ни липсва. В този ред на мисли ми се роди идеята Община Пловдив примерно район Централен да стимулира гражданите да озеленяват прозорците, градините си, пред домовете си, като на най-красивите да дават награда табелка цветна къща или нещо подобно, по аналог на образцовия дом в миналото./ Дори мога да посоча една такава къщичка ъгълова между улиците Никола Козлев и Йосиф Шнитер срещу кино Космос .Повече от 15 години стопаните й неуморно поддържат прекрасна градина /наслада за очите на преминаващите/.Също така Общините могат да организират състезания по цветни композиции в различни райони на града или състезания между кварталите. Това е от мен. Приятен ден ! Здравка Георгиева" В интерес на истината есента беше съобщено от "ПАРКОВЕ И ГРАДИНИ", че са засадени 500 хиляди есенно-пролетни цветя Очаква се техният брой да достигне близо милион. Цветя се раздават и на граждани. Отделен въпрос е колко от тях се тъпчат или крадат. Може би проблемът е по-скоро другаде – за да стане Пловдив по-красив и цветен, не може да се разчита само на ПАРКОВЕ И ГРАДИНИ. Нека всеки пловдивчанин да помисли за своето балконче, за своя прозорец, за своето дворче. Ние сме готови да покажем най-добрите примери – а защо да не организираме и конкурс. Освен конкурсите за междублокови пространства, които се провеждат от време навреме в някои от районите. Очакваме вашите предложения – е, като се вдигне снегът, разбира се. Проектът НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ се реализира от Сдружение МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ и с подкрепата на ПОТВ, Община Пловдив и Фондация Пловдив 2019. |