 © |
Продължаваме да събираме идеи за Телевизионния фестивал "Непознатият Пловдив". По предложения на пловдивчани ще реализираме минимум 30 сюжета, представящи кътчета, личности, събития, които не са присътвали в нито един официален филм за Пловдив. Проектът се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице". Може да пишете под този материал или на пощата ни potv@abv.bg.
Очакваме ви и на телефоните ни – 032 640 366 в часовете на Обществена приемна, 032 640 419 и 0888 624515. Фестивалът е част от програмата на Община Пловдив "Фестивали и значими събития" – Пловдив 2019.Ето поредното писмо, което получаваме - негов автор е пловдивчанката Лидия Карова - Ибертис, която живее от години в Италия, но не може да забрави детството си, пловдивската улица "Тракия" и фигурата на Мильо... Израснала съм с присъствието на Мильо в нашия квартал. Една ограда делеше нашата къща от тяхната, която беше на "Теодосии Търновски". Спомням си специфичното му лице и странната фигура, винаги облечена в дрехи не по мярка. Живееше с вуйчо си и вуйна си, която наричаше вуйчинайка, в къща, която имаше обща телена ограда откъм задния двор с нашата къща. Роднините му бяха от Карлово и през лятото отсъстваха с месеци от Пловдив. Оставяха го с 10 лева, толкова са можели да отделят. Тези пари свършваха за няколко дни, защото по кафенетата на Главната Мильо черпеше много хора, не винаги доброволно! Като свършваха парите, оставаше на издръжка на съседите. Той знаеше кои къщи да обикаля, тези на добрите стари домакини, като любезно ги поздравяваше и правеше комплименти за кулинарното им майсторство. Правеше комплименти и на баба ми, облакътена на прозореца откъм улица Тракия. И разбира се, беше канен да се върне с малка тенджерка, в която отнасяше към къщи било сармички, било нещо друго сготвено.
Ние, децата от квартала, не се страхувахме от него. Докато в Цар Симеоновата градина, когато се приближаваше към младите момичета с комплименти " много си хубава, айда, айда", те побягваха изплашени. Не можеше да бъде другояче, не бяха от махалата и виждаха в него само един луд! .... Понякога, когато мисля за Мильо, ми идва наум скулптурата на Падналия Ангел в централния парк на Мадрид. Двете скулптури, тази на Мильо и Ангела, придават особена специфичност и неповторимост на съответните два града, може би единствени в света, които притежават паметници на така да се каже Антигерои. Ние в Пловдив имаме и монументален паметник на Герой-Альоша, но той е там, на високото, над града и хората, докато бронзовата пластика на Мильо се намира на най-оживената улица, сред хората, които могат да "общуват" с него, да го докосват и прегръщат. Пък било и само за снимка. |