 © |
ВТАСАХМЕ Я!...След 27 години партийно строителство, един от главните зидари, Ахмед Доган, заяви че сградата се получила някак си...нелогична. Ако някой си направи труда да прочете речта му във Фейсбук, без посредничеството на Мадам В. и без да се влияе от "парадигмите" и "геополитическия дискурс",ще разбере основното признание на Доган , а именно че след десетина и кусур "демократични избори", от 2009 година насам България се управлява на принципа "Един народ - един Вожд" и че това управление НЯМА АЛТЕРНАТИВА. Той не пропусна да спомене, че три правителства на Борисов не са достатъчен срок, за да се подготви опозицията за победен щурм на парламента. Не е известно също така дали необозримото бъдеще ще е достатъчно това да се случи. "Любимецът на Народа" тутакси дотърча от чужбина и се заобяснява: "Нема закъде да бързаме, чекайте да подготвим Човека след две-три-четири години, па тогава гласувайте". С което кратко, ясно и разбрано сведе прагматично-философската парадигма "що е то либерална демокрация и как тя работи у нас" до народните маси. Още преди повече от година, когато написах писмото си "Българското дясно - в ложето на вампира", се надявах, че все някога ще дойде ден, когато "зидарят" ще се загледа най-накрая в сградата на парламентаризма и ще забележи, че със съвместните усилия за наливане на бетон в Центъра (с игривите вариации "център кръшнал наляво", "център кръшнал към Западните Балкани", "крайно-десен център" и пр.) е построен всъщност един ЕРЕКТИРАЛ МОНУМЕНТ (или монОмент) от бетонно-стабилен "мат‘рял", известен с неприличното "Бай Х..". И че той има намерение да стърчи докато свят светува, или докато някое движение "# me too" не започне преброяване на пострадалите от присъствието му. Или пък докато се превърне в музейна ценност, особено дашна за градски интелектуалци, комсомолски романтици "даеБългария" и прочие карикатуристи на словото и четката, които от години си вадят хляба с вечния принцип на българския турист през политиката "Аре, пиши "х.й" и да бегаме". С което, разбира се, увековечават монумента. Даже в известен смисъл го превръщат в жертва. Българският политически модел е "бетон-неолиберте", но по струпване на толкова неолиберали в центъра държим световно първенство и можем да сринем всяка политическа борса. Ако партията на Христо Иванов (чийто "американ дрийм" е троцкизма на Бърни Сандърс) по някакво чудо на тарот-картите беше влязла в "монОмента", щяхме да си имаме еректирал монумент, увенчан с рога. ...Пояснявам защо. В Америка напоследък от килера на лексиката беше измъкнато едно крайно архаично понятие " cuckold"(къколд), чието основно значение през 18 век е било «рогоносец», а в епохата на неолиберализма - човек, който изпитва крайно удоволствие да наблюдава ласките на жена си с друг, черен, бял или жена, няма значение. От този архаизъм възникна модерния политически термин «cuckservative". Значението му - от речника: "A cuckservative is a self-styled "conservative" who will cravenly sell out and undermine his home country's people, culture, and national interest in order to win approval withparties hostile or indifferent to them. (Самосъздадено "консервативно", което ще продаде и подкопае народа на собствената си страна, културата и националния интерес за да спечели одобрение на участници, враждебни или безразлични към тях.)» ...За българските «self-styled" "десни" не може да се каже по-точно. Но в българския вариант има нещо още по-страшно. Неистовият стремеж към властта на тези политически маргинали доведе до продажбата на БЪЛГАРСКОТО ПОЛИТИЧЕСКО ДЯСНО на чужди интереси, които имат и винаги са имали за цел унищожението на всички десни идеи в глобален мащаб до пълната победа на неолиберализма. Когато става дума за продажба на политически идеи, това се нарича политическа корупция. Финансовият термин за "корупция" е рекет. В България се бърка едното с другото...Но все едно, засега нямаме шансове да се справим нито с едното, нито с другото. И за това са виновни ВСИЧКИ, далеч не само българските "cuckservatives". Политическата система в България е в ситуацията на еднокракия оловен войник от приказката на Андерсен, пуснат към канала в книжната лодчица на една НЕРАБОТЕЩАпарламентарна република и парламент, довели по същество до единовластна премиерска република. Въпреки припяванията "Върви напред, войниче!", книжната лодчица има всички шансове да се разпадне, а войникът да отиде в търбуха на някоя голяма риба - мафия или Голям брат, който ще превърне родината ни в Южен Сибир. Стана малко мрачно за предколедно писмо, така че ще поискам прошка в стил "Доган", който завършва по следния "нелогичен" на пръв поглед начин: "Границата между подчертаването на особената важност на даден проблем и неволното му преекспониране виси на косъм над главите на политици и анализатори." Може би е подходящо прошката да се иска със стихче на един любимец на градската бохема суфи-поет, по памет: Несъвместими и съвместни гърдите ни разкъсват рани. Край нас отляво - теменужки, от дясната страна - корани. И ето, тъй живеем ние, разпръснати върху земята. Полу-безбожници случайни, случайни полу-мюсюлмани. Искрено се надявам да не се търси политически контекст в "левите теменужки" и "десните корани"...Поетът е казал това, което е казал. Загрижени за имуществото на Прокопиев (от който, честно, вече ми писна да ми се оплаква по всички медии от "свободата на словото"), големи кръгове от милеещи за България бохемстващи интелектуалци замислят революция, научих пак от телевизията. Арман Бабикян, например, беше толкова отчаян, че даже призова да го арестуват докато е време, та да се спаси държавата от революцията. В стил Вазов признавам: "Шекспировата Офелия не е извличала за една вечер толкова сълзи"...Направо се търкалях по дивана, мяукайки като котарака Бегемот, дето викал: "ПОМОЩ!" и призовавал всички да викат "помощ". А иначе, извън литературните реплики и сериозно - няма лошо ако след януари окнем "помощ", а после да се преброим кой е викал. И аз ще викам. Това обаче, предвид влошаващите се метеорологично-януарски условия, създава въпроса какви шапки трябва да си сложат викащите, за да не им настинат главните органи. Хрумна ми френско таке, защото освен символ на интелектуалната свобода, то си идва и с мотото: "Кой не носи таке - простак е!" От другата, революционната страна пък, имам сериозни исторически съмнения. През 60-те Бриджит Бардо се яви на фестивала в Кан с черно таке, за да прилича на Че Гевара, а пък завърши революционния си път като защитничка на правата на животните. И сега тормози неосъзнатите ни идейно родни мечки. Пък и Моника съвсем го лиши от революционност. ...Майната им на такетата, само да не са руски ушанки!... Важното е че имаме права. Ако бях в Хелзинкския комитет, бих лобирала и се борила с всички сили за премахването на всякакви други човешки социални, жендърни, групови, личностни и пр. права, и замяната им с едно единствено, ГЕНЕРАЛНО и ОСНОВНО право. Правото на човека да бъде глупав. ...Това му дава правото да бъде всякакъв, даже и канибал, нали?! Бележка от автора: Изказаните мнения, идеи, факти и препратки в това и другите "Писма от Ню Йорк" са лично на автора и не съвпадат задължително с редакционната политика на ПОТВ. |