Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
70 ГОДИНИ ОТ НАЙ-ВАЖНОТО СЪБИТИЕ В НОВАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ
Източник: ПОТВ 09:56 / 23.12.2017
©

В историята на един народ може да има много революции, преврати, войни. Но това, което става в България точно преди 70 години е уникално и, надяваме се, неповторимо.

На 23 декември 1947 година в 10 часа сутринта Народното събрание приема Закона за национализацията на частни индустриални и минни предприятия.

Подготовката за одържавяване на средствата за производство всъщност е започнала още по-рано - под съветски натиск. Милиционери и доброволци с червени ленти са окупирали собствеността на "капиталистите" още преди приемането на закона. А веднага след това на собствениците са взети ключовете и са изгонени.

В Сливен сред тези с червени ленти и с пистолет в ръка е бил даже бъдещият народен любимец Радой Ралин - разказваше ми свидетел на събития.

Това се е наричало експоприация на експоприаторите.

Много е важно да се знае, че в програмата на ОФ, която обединява тези, които вземат властта на 9 септември 1944 година, не става и дума за премахване на частната собственост върху средствата за производство, камо ли за колективизация. Минават три години, през които БКП трябва да укрепи политическата си власт и да се въведе съветския модел.

Национализацията променя из основи обществения строй - България става държава на наемните работници, на хората на заплата, която зависи от Партията. Всеки трябва да си трае, ако не иска да остане на улицата и семейството му да гладува. Системата е бетонирана.

Същата система капитулира безславно 42 години по-късно.

Ще бъде грешка обаче, ако хвърлим вината изцяло на Съветския съюз. Големият въпрос е как се извършва един такъв нечуван грабеж почти без съпротива - ако изключим горянското движение?

Извършва се с подкрепата на народа.

Народът - твърдят свидетели - или поне по-голямата част от него се радва на разправата с богаташите.

Преди това - да припомним - с всенародна подкрепа се отнема собствеността на осъдените от т.н. Народен съд, след това са ударени "спекулантите".

Още по-преди - в първите дни след 9 септември безимотни и ратаи, които нямат нищо общо с комунистическата идеология, буквално режат главите на селските чорбаджии - просто защото са богати. "Главите им хвъркаха като на пилета" - разказва един очевидец.

Става дума за експлозия на РЕСАНТИМЕНТА - понятие, въведено от Ницше и обозначаващо скритата омраза на нисшите, на робите

към господарите. Литературният критик Светлозар Игов описва термина с думите на Гео Милев "вековната злоба на роба". Да добавим: "родена от мъртва утроба".

И така - преди 70 години огромната част от българския народ тържествува. Той вече е "собственикът на благата" - а не шайката експлоататори.

Трябва да минат десетилетия, за да стане ясно, че благата принадлежат на друг и че народът е пак прецакан.

Трябва да е ясно, че в не малко случаи радостта от експоприацията е обяснима. Разговарял съм с дъщерите на един от най-богатите хора в Пловдив до 1947 година и те съвсем не идеализираха тотално класата, към която са принадлежали: "имаше и мръсници, но имаше и прекрасни хора".

След реституцията в един от пловдивските тютюневи складове бяха открили кухня и столова, облицовани с бели плочки, които не са били използвани поне от 47-а. Капиталистът е осигурявал на обед първо, второ и трето на своите работници. А    когато пролетариатът става "собственик" е трябвало да си носи сухоежбина от вкъщи. Бившите собственици отиват в Америка и там също правят успешен бизнес. Плащайки данъци на Чичо Сам.

Могат да се разкажат десетки истории за несправедливо ограбени хора.

Семейство бежанци от Беломорска Тракия с невероятно трудолюбие и лишения събира малко пари и започва да строи склад. Жената е бременна, но носи тухли. Кръв капе от ръцете им. И точно стават собственици, когато идва декември 47-а.

Много от изхвърлените и ограбени капиталисти не могат да преживеят промяната - някои умират броени дни след национализацията, други се самоубиват. Особено трагична е съдбата на дребните занаятчии, които не могат да разберат с какво са виновни.

Пловдивският фабрикант Амбарев обаче вместо да доживее дните си, изпълнен с омраза към "народната власт", избира друг път - в една барака в двора си започва да ремонтира печките, които доскоро е произвеждал. Дали го е правил за парчето хляб или за да запази имиджа на марката, която е създал?

Ръководството на национализираното предприятие се отнася с уважение към бившия собственик и зарежда работилничката му с резервни части. Един ден пращат младия инженер Юлий Славов да занесе поредната пратка части на фабриканта. И двамата започват да разговарят за състоянието на предприятието. Човекът, който го е създал, пита със загриженост как работи еди коя си машина, къде е преместена друга машина, има ли нови производства...Амбарев е продължавал да гледа на фабриката като на свое дете, което сега го отглеждат други хора.

Някъде през 2001-а година се срещнах с една от наследниците на Амбареви, която още водеше борба за връщане на собствеността. Отишла да види какво евентуално ще наследи и видяла фабриката ограбена до последния детайл. "Даже бяха прокопали траншеи в двора, за да извадят някакви кабели и да ги продадат" - разказваше леля Мария.

Сетих се за тази дата, след като миналата седмица един човек ми донесе дебела книга с хронология на всички важни събития в историята на България. Случилото се на 23 декември 1947-а го нямаше.

А когато се заслушах в идеите за преразглеждане на приватизационните сделки и чух с ушите си как някои хора се радват и се надяват, че ще бъдат натикани в миша дупка богаташите /"с кеф гледах онзи Прокопиев как върти уплашено очички" - сподели с мен беден пенсионер/, си помислих, че ресантиментът продължава да живее в душите ни.

Б.А. На Национализацята бе посветено последното предаване от рубриката на ПОТВ "ТВ университет по пловдивска история". Използвана е информация на зрители.

  

  

Коментари [1] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа
Догодина
В края на мандата
На куково лято
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: