 © |
През седмицата се появи новина, че според някаква си класация било много изгодно да се живее в Пловдив. Вече свикнахме почти ежедневно Пловдив да получава някаква награда или да бъде отличаван за нещо. Сигурно голяма част от отличията са заслужени и обективни. Но не са малко и тези, които нямат кой знае каква стойност. Преди да се зарадваме е хубаво да си зададем няколко въпроса: - 1. Кой присъжда наградата или прави класацията? Дали не е някакъв сайт, примерно, който няма никакъв ресурс да направи обективен анализ, а просто създава някакви новини, започващи с "Най"? И всяка година джурка разни имена на случаен принцип?
- 2. Дали това не е организация, на която Пловдив е член, може би плаща някакъв членски внос или посреща представители на организацията подобаващо?
- 3. Дали точно Пловдив трябва да бъде прогласяван като град, създал най-много работни места, привлякъл най-много инвестиции и т.н. или става дума за пловдивския регион? За Община Марица, примерно, която е известна с обема чуждестранни инвестиции?
- 4. Кои са останалите класирани? Дали сме "град, който на всяка цена трябва да се посети" - редом с Рим, Париж и Венеция или сме родом с Ниш, Сибиу и остров Тамбукту?
- 5. Дали авторът /ако изобщо се споменава някакво име/ не е във финансови отношения с институцията, на която деликатно или директно прави ПР?
Ако се зачетем в класацията, с която започнахме, и се размислим, може да се окаже, че това е класация не по изгодно живеене, а по бедност. Ние сме уж на престижното 16 място, но около нас са предимно градове от Македония, Румъния, Сърбия, Украйна. Все бивши социалистически страни. На първо място е украинският град Днипро. Едва ли някой ще се юрне към този най-изгоден за живот град в света. Какви са критериите за класацията? Това са цената на чаша кафе, на бутилка местна бира, на цената на транспортна карта и цената за наем на едностаен апартамент. Защо са избрани тези критерии? Защото това са стоки и услуги с много разтегливи цени - тоест, зависят в много голяма степен от покупателната способност на населението. Себестойността на чаша кафе в цял свят е една и съща. Суровото кафе на зърна има цена на лондонската борса, която е ясна. Оттук нататък въпрос на надценка на дистрибуторите. Машините за кафе не са местно производство, те са почти едни и същи в цяла Европа. След като в България от автомата купуваме кафе за 20 евроцента, а от непретенциозно кафене за 25 евроцента, толкова може да струва в цяла Европа. Но навсякъде е над 1 евро. И над 2. Тоест, там "спекулантите" вдигат цената поне 5 пъти. Защо? Защото потребителят може да понесе тази цена. Защото получава пет пъти по-висока заплата от пловдивчанина. Разликата между себестойността на бирата и цената в магазина или кръчмата също е много разтеглива. Малко хора знаят, че през 70-те години, примерно, местната бира беше стоката с най-висока принадена стойност. В "Каменица" беше 2,5 стотинки на литър, а се продаваше за над 10 пъти по-скъпо. Вероятно днес нещата не стоят много по-различно. Тоест, и цената на бирата зависи от покупателната възможност на населението. Стигаме до цената на транспортните услуги. И тук е същото. Едва ли има западноевропейски град с цена на билетчето 50 евроцента.Ето, даже в София стана 80. Както няма и таксита да карат на цена 33 евроцента на километър. Разбира се, че тези цени са субективно изгодни - за туземното население. Особено ако човек получава европейска заплата. Или поне половин европейска заплата. Но нямаме никакъв повод за гордост. Напротив - имаме повод за горчиви изводи. Каквито и направихме. А позитивните изводи оставяме за другите медии. |