 © |
Сега ще трябва да обяснявам чужди на българската журналистика термини и специфичното "медиен bias", не само защото няма точен езиков еквивалент на български. "Bias" има много синоними като "предубеденост, партизанщина, едностранчивост" и т.н, които, събрани, изясняват значението като "предварителна настройка на ума и оформено мнение срещу нещо или някого". В американската президентска кампания "biased" медиите имаха своя кратък пир. В битката срещу народа на Америка те загубиха съдебното дело. Хилъри и досега се пита "защо", въпреки че Тръмп и отговори милион пъти с "нечестните медии" (той избра този ясен синоним на "media bias"). В Америка основата на медийният "байъс" (каква интересна игра на фонетика, звучи като buy us, купи ни) е концентрацията на властта в ръцете на 6 корпорации и филтъра на кадровата политика, която назначава само "удобни" журналисти. В България е същото, разликата е в крайно грубия балкански маниер на медийните собственици и ужасяващата готовност на журналистите да станат не обикновени "слугини", а направо четвъртата, най-долната каста в древната китайска система "huji",( която съществува досега под названието " hukou"). Така от "четвърта власт" медиите се превръщат в четвъртата, най-долната китайска каста. Американските журналисти поне не променят "предварителната си предубеденост", защото знаят че това бързо ще ги превърне в захабени парцали. Някои български журналисти нямат нищо против това, стига подобна смяна на медии и позиции да им осигури средства за поредната козметична "операция", която те наричат "подновяване на имидж". Затова ги наричам "оперирани журналисти" В едно включване по Дарик радио направих разграничение между свобода на словото и свобода на медиите, с примери от Америка и безсмисления и нелегитимен "протест" на журналисти пред МС за свобода на словото. Медийната кампания през последната седмица около въпроса за имуществото на олигарха Иво Прокопиев обаче надмина всичко, което съм видяла като " байъс"в Америка, поне досега (макар че по време на "анти-тръмп" кампанията си мислех че повече от това едва ли ще видя). Малко знам за Иво Прокопиев и неговия бизнес, даже и визуално трудно го разпознавах, защото той никога не присъства в карикатурите на Комарницки. Талантливият карикатурист се е съсредоточил до такава степен в образа на "трите прасета", че за човек, който предпочита обективността на карикатуриста пред панорамната фотография, реалностите се размазват. (Същото, впрочем, се отнася и за интересния като стил псевдоним "Д-р Тони Филипов".) Журналистите на олигарха Иво Прокопиев се обединиха в такава преторианска защита на ИМУЩЕСТВОТО на стопанина си, че не оставиха никакво съмнение че в тази медия става дума за бай ъс (buy us), а не за обективна журналистика. Въпреки че самият олигарх потвърди, че медиите му не са засегнати от всякакви евентуални последици от решения на КОНПИ, т.е. не става дума за никакво посегателство на свободата на словото. На фона на подобна подмяна на фактите, кандилкащата се публицистика на Люба Кулезич внасяше само забавен за онези "80%" щрих, но такъв си е плебса, кефи се на неугледни картинки, в които "елитата" попада като прехвърли границите на допустимото количество. След всичко това наистина ми е бедна фантазията да си представя какво би последвало, ако се посегне на СОБСТВЕНОСТТА на олигарха Пеевски, като се има предвид капацитета на журналистиката в неговите медии. Ако това, дай боже, се случи, предполагам че трябва да се цитира сцената от Швейк, където действащото офицерство споделя за забавленията си: "Тя е една такава мършава, свинята със свиня, няма да кажеш. Но си разбира от работата, мойто момче. Същинска пиявица - впрочем сам ще се убедиш!" Впрочем в крайната предубеденост на журналистите от медиите на Прокопиев се убедих по времето и след избора на Тръмп, та досега. Да се каже че "Дневник" надминаха СНН би било стилистична слабост на перото. Тъй като изразните средства на изданието не достигаха, да се изрази покрусата от един демократичен избор на американския народ, те посегнаха и на поезията. Очевидно изчерпал "кошницата" на Хилъри от "ксенофоби, хомофоби, фашисти и т.н" Владимир Левчев изплаква болката си със следното римуване: Внезапно като заразна болест, като климатична промяна, като парализа оловен сън обладава мозъците на всички хора - хаква всички компютри и шоу програми и те предават същата реклама: "О, вий, кои престъпяте тоз праг надежда всяка тука оставете." ...Просто "priceless"!... Хеле пък онова за "хакнатите" шоу програми и американските избиратели с "оловни мозъци"...С този цитат не давам кредит само на Левчев, цялата редакция се постара достойно с безпрецедентна антиамериканска по същност пропаганда да заклейми избора на американския народ. Поради тази причина с изненада научих от интервюто на Прокопиев, (където той подчертава недвусмислено че се занимава освен с купуване на медии и с политическо дизайнерство ) че той (или медиите му) се финансират и от фондация "Америка за България". Не знаех, защото в онлайн изданието на "Дневник" отсъства рекламния банер на фондацията, а по антиамериканско съдържание може да бъде сбъркано с про-путински вестник от човек, който не следи съсредоточено политиката, какъвто е в основната част всеки народ, вкл. и българския. Намерението на тази фондация да подпомага България е похвално, но не е зле да следи и с какво пропагандно съдържание се изпълва и огромното "Америка"- не като географско понятие, а като сияен пример на хълма на демокрацията. В противен случай би трябвало да смени заглавието си. Като например с "Хилъри за България". Навсякъде по света медии сменят собствениците си (основно по финансови съображения, продиктувани от пазара) без насилие над журналистите да се превръщат в яростни адвокати на джоба на собственика си. Подобно поведение е неприлично нарушение на добрия тон, и ИСТИНСКО ПОСЕГАТЕЛСТВО ВЪРХУ СВОБОДАТА НА СЛОВОТО, защото само личността(т.е. журналиста) има това право. Като добър пример би могъл да се посочи медийния магнат Рупърт Мърдок, който независимо от преобладаващите в личен план либерални възгледи има изключително изострен нюх към всеки медиен "байъс" и винаги застава срещу това. Пример - малката дясна империя "Фокс" в океана на неолибералните яростно клинтънистки "мейнстрийм" медии. Резултат - най-висок рейтинг за "Фокс". Всъщност, може би причината е че Мърдок е повече класически либерал или либертарианец, за който "свободен пазар" е ценност, която не подлежи на ревизия. Българските медийни собственици даже не са неолиберали. Те са "сопаджии", с много малко изключения. Наскоро един собственик на малка медия издаде тази обществена тайна в интервю за в. "Капитал" с циничното, но вярно изречение: "Принципите, които защитава една медия, са принципите на нейния собственик." Собствената му медия препечата това интервю под контравърсиалното заглавие : «Свободата на словото не може да бъде ограничена - или я има, или я няма." Нашите медийни собственици са не само цинични, но и неопитни и неграмотни. Не знам как могат да се научат на медиен бизнес, човек с пари и власт не може да се учи, той може само да купува. Но като за начало - да опитат с едно простичко правило от "златните" на американската журналистика. За него се сети един ветеран от "Ню Йорк Таймс", изумен от това какво се случи с неговия вестник през 2016: . "Ейб Розентал имаше едно правило: "Когато виждам че моите репортери отиват много наляво, аз завивам надясно. И така държа вестника направо" Ейб Розентал беше главен редактор на НЙ Таймс 1977-1987. После от 1987-1999 - колумнист в същия вестник. По времето когато беше главен редактор наричаха вестника "сивата лейди", и тя налагаше стил, тон и истински журнализъм. НЙ Таймс винаги е имал собственик, но сега в него пише Иван Кръстев. "Старият Ейб" почина десет години преди 2016. |