 © |
понеделник, 6 ноември 2017 г. Поредното ми писмо до омбудсмана и до потъналите в коварно и гузно мълчание длъжностни лица от пловдивската образователна сфера В сряда, на 1 ноември 2017 г. - в Деня на народните будители: каква потресаваща символика има в това съвпадение !!! - получих отговор от омбудсмана на Пловдив, което веднага публикувах в блога си под заглавието Ще правим ли скоро хекатомба - или едва ли?. До този момент нямам никакъв отзив от страна на персоните, към които отправям, с посредничеството на омбудсмана, покана за разговор, за встъпване в диалог, това са трите дами от пловдивското образование, именно Началничката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, експертката по философия г-жа Антоанета Кръстанова и директорката на пловдивската ПГЕЕ г-жа Стоянка Анастасова; иначе казано, до този момент те реагират по обичайния за тях начин, описан превъзходно от поета Веселин Андреев в безсмъртното му стихотворение "Балада за комуниста" ето как: Колко дена го били? Ни дума, ни вопъл, ни стон... Да отбележим (за протокола), че тук ний не упражняваме никакво насилие или принуда към въп-росните образователно-възпитателни деятелки, а разчитаме изцяло на тяхната свободна воля - но не личи много волята им да е свободна: щото истински свободната воля еразумно действащата воля, нали така? (Ето на такива "крайно неправилни мисли" съм учил моите ученици в часовете ми по философия и психология, поради което и съвсем справедливо, очевидно, бях опраскан, бях уволнен - и то на два пъти! - без жалост от тези именно поборнички на "единствено правилното образование"!) Аз обаче съм диалогичен човек и според силите си правя нужното да помогна на недиалогичните властнички да превъзмогнат тъй коварната недиалогичност, която ги тресе (и която, между нас казано, ги и опозорява: щото който е на публична и особено ръководна държавна служба е просто длъжен да води непрекъснат диалог с гражданите - колкото и да му е неприятно това!); та по тази причина решавам тази сутрин да пиша отново на г-н омбудсмана - с крехката надежда благодарение на неговото тъй любезно посредничество някак, пък дори, ако се наложи, и зорлем, да разчупим ледовете на тъй дискредитиращото и в този смисъл издайническо тяхно мълчание. Между нас казано въпросните властващи персони просто нямат избор, длъжни са да разговарят особено с тъй настойчивите, инициативни и диалогични граждани, по този пункт те наистина нямат избор (е, имат все пак някакъв избор, свободата е превъзходно нещо: ако искат могат да мълчат колкото си искат - ала първом следва да освободят заеманите длъжности като си дадат оставката!). Понеже съм учител и по гражданско образование, ето, налага ми се да обучавам въпросните властващи персони на нещо, което очевидно им липсва, именно спешно е наложително те да бъдат обучени на т.н. демократичен етикет - или на демократична етикеция (ако предпочитате така да се изразим). Та по този повод седнах да пиша ново писъмце до г-н омбудсмана, ето какво се получи в крайна сметка, четете сами: До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив До г-н Борислав Стаматов - В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив ДО ВСИЧКИ МЕДИИ ЗА СВЕДЕНИЕ: До Районен съд в Пловдив, 1-ви граждански състав До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България ОБРЪЩЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия, страстен любител на дебатите - и горещ привърженик на демокрацията Здравейте, уважаеми ръководители на пловдивското и българското образование, Здравейте, уважаеми посредници в така трудния и затова често пъти съвсем незапочнал диалог между гражданите и длъжностните лица в отговорните държавни институции, Здравейте, уважаеми граждани, родители, данъкоплатци, колеги-учители, ученици, Така се обръщам към всички вас отново, но всъщност писмото ми е адресирано най-вече към г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив, който се нагърби с мисията да посредничи в тъй трудния ми диалог с така упорито мълчащите ръководителки на съответните органи и институции на пловдивското образование, имам предвид многоуважаемата г-жа Стоянка Анастасова, директорка на пловдивската ПГЕЕ най-вече, а също така и г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив, която пък, имам предвид г-жа Киркова, в така създалата се ситуация, отдавна трябваше да се сети, че неин служебен дълг е да поеме инициативата и да направи нужното щото предлаганият от моя милост дебат между група ангажирани граждани и училищната общност на пловдивската ПГЕЕ най-после да започне; между другото, ако тя си беше изпълнила дълга, този дебат отдавна да беше започнал - и дори вече да беше родил добри плодове! Да, ама ето, за жалост, оказа се, че тези две госпожи на ръководна длъжност, излиза, са най-вероятно принципни противнички не само на демократичните дебати, но, логично е да се предположи, и на самата демокрация, аз иначе не мога да си обясня тяхното толкова алогично поведение. Та уважаеми г-н омбудсман, благодаря Ви още веднъж за това, което правите, за усилията, които положихте моите послания да стигнат даже и до ушите на въпросните така упорито мълчащи ръководителки! Разбира се, нашето общо упорство до момента не доведе до забележим прогрес в опита ни да предизвикаме тъй потребния диалог или дебат, стигнахме, дето се казва, "до под кривата круша", но аз предлагам да не се отчайваме, настоявам да не се отказваме: щото нашето дело е право, нашият дълг ни зове да го продължим до толкова съдбовно потребния ни успешен край! От Вашия последен отговор разбирам, че след като сте информирал въпросните служителки на ръководна длъжност, те не се реагирали никак, а мигновено са изпаднали в тъй привичното за тях ледено мълчание; в писмото Ви няма никакви податки, че те нещо са казали или някак са откликнали. Аз по тази причина се надявах те лично да ме известят за избуялите в душите им сложни мисли и чувства, ала ето, минаха няколко дена, до мен не достигна никакъв отзив от тяхна страна, поради което съм принуден отново да прибягна до Вашето тъй безценно сътрудничество - в толкова отчаяния ни опит да подтикнем някак тези така всеотдайно влюбени в мълчанието ръководителки да проговорят! Аз предлагам да продължим да опитваме, вярвам, че усилията ни в крайна сметка ще се увенчаят със заслужен успех! Макар и задочен (тъй да се рече), моят все още незапочнал диалог с многоуважаемите мълчащи ръководителки на органи и институции в пловдивското образование вече започна да ражда добри плодове, ето едно свидетелство в тази посока: Роди се следната чудесна идея: в училищната общност на ПГЕЕ да започне работа КРЪГЛА МАСА по проблемите на нейната практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ!. Предлагам Ви да прочетете внимателно този текст (аз за всеки случай ще го копирам и ще го добавя към настоящето мое писмо до Вас - като органично приложение към него), там има важни моменти, които непременно следва да се вземат предвид. А се стигна до този превъзходен плод като се тръгна ето откъде: Идея и инициатива за едно твърде полезно гражданско действие, този текст също ще го приложа към настоящето писмо. Групата от активни, ангажирани граждани, които милеят за пловдивската ПГЕЕ и са готови на дело да допринесат за практическата и непосредствена реална демократизация на отношенията в тази тъй свидна ни училищна общност вече се формира - и съвсем скоро нашата група ще бъде готова да се яви на портала на въпросното учебно заведение в качеството ни на инициативна гражданска депутация, която желае аудиенция и разговор с тъй любезната иначе ръководителка на това учебно заведение. В тази връзка, уважаеми г-н обмудсман, Ви моля да съобщите на г-жа директорката Анастасова следните по-важни моменти, с оглед тя да ги асимилира, да ги осмисли подобаващо - та да постигне в един велик момент техния верен смисъл: 1.) Когато група граждани-данъкоплатци се яви в съответното държавно учреждение и заяви желанието си да даде своите предложения за подобряване на неговата работа, ръководителят на това държавно учреждение трябва да ги посрещне най-любезно, изразявайки топлата си благодарност за тяхната толкова полезна и плодотворна за самото учреждение инициатива; 2.) В съответствие с нашата народополезна идея-инициатива ние вече желаем да разговаряме не само и единствено с г-жа директорката, но и с по-широк кръг от лица, които са оторизирани представители на съответните групи, съставящи тази училищна общност, а именно желаем в състава на преговарящата делегация от страна на ПГЕЕ да бъдат включени по демократичен ред избрани представители на учителската колегия, на учениците, на родителите, на административните и другите служители в училището; 3.) Моля да предадете на г-жа директорката, че ние ще се поинтересуваме най-напред за леги-тимността на съответните представители в тяхната делегация, ще се радваме там да няма "наз-начени" представители, т.е. близки и верни на директорката лица (наричани обикновено клакьори); 4.) Моля Ви, уважаеми г-н омбудсман, поне за откриването на нашия дебат Вие лично да поеме-те функцията на председателстващ, на ръководещ дебата, който нарекохме "кръгла маса" само защото този термин ни напомня тъй славните времена от зората на нашата тъй млада, но иначе съвсем непрокопсала българска демокрация; 5.) Моля да предадете на г-жа директорката Анастасова желанието ни тя да предложи дата, на която, по преценка на самата училищна общност, е най-удобно да се открие самият дебат, т.е. да се състои първата наша среща; нашето желание е този памятен исторически момент да не е някъде в "(не)да-лечното светло бъдеще", а да е в близките седмица-две най-късно, нашата теза е, че време за отлагане на началото на дебата вече няма; 6.) Моля също така да съобщите, че г-жа директорката следва да поеме цялата отговорност по организацията (подреждането) на мястото (или залата), където ще се състои дебата ни, нашето желание е той да бъде в обстановка, в която е възможно да присъства, в качеството на слушател, всеки един желаещ, било член на училищната общност, било гражданин, т.е. в залата да има достатъчно място за публика или за слушатели (които, при определен регламент, също да могат да вземат думата, т.е. нашето желание е дебатът ни да протече в една наистина пределно демократична обстановка); 7.) Моля също така да обясните на г-жа директорката на ПГЕЕ, че ние инициираме и предприе-маме тази инициатива за доброто на тази наша тъй свидна и близка на сърцето ни училищна общ-ност (и институция), т.е. правим всичко това и за нейното собствено добро - стига тя самата, разбира се, да не разглежда своето лично и егоистично добро като различно от доброто на оглавяваната от нея институция (щото тогава, в случай на такова разминаване никой не може да и помогне, дори и да желае това!); 8.) Моля, уважаеми г-н омбудсман, да поканите от наше име на откриването на дебата в ПГЕЕ и ръководителката на РУО-Пловдив г-жа Киркова, която, вярваме, бидейки демократично настроен (да се надяваме!) човек, ще приветства тъй ценната и народополезна наша гражданска инициатива; 9.) Ние (имам предвид групата инициативни, активни и ангажирани с бъдещето на ПГЕЕ и на българското образование като цяло граждани) вярваме, че предложеният от нас модел за непосредствено и практическо реално демократизиране на отношенията в тази конкретна училищна общност може да стане нещо като еталон или образец, по който да се проведе тъй многострадалната реформа в българското образование като цяло; по нашето дълбоко убеждение тази реформа не помръдва тъкмо защото липсва тъй потребната"инициатива отдолу", ето, в нашия модел такава една инициатива е налице, което, убедени сме, ще изиграе ролята на двигател или на локомотив на промяната в българското образование изобщо; 10.) Виждате, че ние поставяме инициативата си в един по-цялостен, дори глобален контекст, правим това за да помогнем за осъзнаването на верния, на точния, на истинския смисъл на случващото се, щото се боим, че този смисъл не е по силите на някои хора на ръководни позиции, поради което те си позволяват каприза в така създалата се ситуация да се държат крайно неадекватно; понеже сме доброжелателни и человеколюбиви, виждате, правим нужното да им помогнем поне с каквото можем. Толкова. Предварително Ви благодаря, уважаеми г-н омбудсман, за така ценната помощ, която ще ни окажете, вярваме, и този път - и по този начин ще допринесете за тържеството на вдъхновяваща ни толкова благородна кауза! Желая Ви хубав ден! По своя си обичай ще изпратя това свое поредно отворено писмо и до упорито мълчащите длъжностни лица и институции, ще се радвам в един момент те сами да надмогнат, да счупят сами веригата на толкова позорящото ги мълчание - щото наистина е позор да не се разбира дори и в наше време, че длъжностни лица на ръководна държавна служба са длъжни до такава степен непрекъснато да водят диалог с гражданите-данъкоплатци, че да се окаже в един момент, че това е най-основното им всекидневно занимание; този е целият смисъл, същината на работата им в демократичните условия на живот в отделните общности и в страната като цяло! (Правете си сметка доколко си гледат работата в нашите родни условия ония управници, които, както виждаме, органически мразят да разговарят с финансиращите безделието им граждани-данъкоплатци! Но у нас, дето се казва, реално действащата демокрация е нещо като мираж, да, ама ето, намериха се "проклети граждани" като нас, които не се задоволяваме с това и според силите си работим за насъщната задача и нашата родна българска демокрация най-сетне да проработи, да почне да функционира!) Пловдив, 6 ноември 2017 г. С УВАЖЕНИЕ: Това съдържа моето поредно писмо до омбудсмана на Пловдив и до мълчащите, до потъналите в коварно и гузно мълчание длъжностни лица от пловдивската образователна сфера (мълчанието обаче е характерно не само за пловдивското, но и за българското образование като цяло, за жалост, много се мълчи по истински важните въпроси - а се говори предимно за глупости и за дреболии!). Прочетете го, уважаеми дами и господа... съдебни заседатели и заседателки (така подигравателно, иронично се обръщам към вас, пребиваващите в непростително мълчание граждани - и редовни читатели на моя блог!), пък си кажете мнението и вие, стига това нещо да ни ви измори така, че да капнете бездиханни и безмълвни от изтощение! (Къде ли пък се изтощихте толкова, да не е от непрестанно... муане на кепапчета и пържоли?!) Простете, но ми се наложи да кажа и това, аз казвам и пиша само това, което трябва да бъде казано и написано - но което никой няма да ви го каже и да го напише ако не съм аз; е, докато съм жив и здрав, ще си изпълнявам дълга, пък после неща безразличието да ви удави съвсем! Хубав ден ви желая иначе - и ползотворна работна седмица! Аз, безработният, дето се скъсвам от каква ли не работа (безплатна, разбира се!) ви желая ползотворна работа! Между другото, в края на миналата седмица синът ми, който живее с нас, също се оказа... безработен - фалира фирмата, в която той работеше - така че цялото наше семейство в началото на зимата е на 100% вече безработно! Както и да е, това са си наши съвсем лични проблеми! Ще се оправяме сами някак. (Само дето не зная как за момента, но ще мисля по тъй благодатния проблем.) Бъдете здрави! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен... ПРИЛОЖЕНИЯ: понеделник, 30 октомври 2017 г. Идея и инициатива за едно твърде полезно гражданско действие Тази сутрин изпратих до неколцина приятели и колеги (бивши и настоящи учители в пловдивската ПГЕЕ, някога славния "ТЕТ-ЛЕНИН") следното типово писмо, просто искам да изслед-вам реакцията им (е, ако събера желаещи да ме подкрепят, с удоволствие, разбира се, от моя страна ще осъществим предложеното полезно гражданско действие!): Здравей, драги г-н (г-жо) ...! Искаш ли да си направим една разходка до тета и да опитаме да получим аудиенция при нейно директорско величество? :-) Може пък да стане един чудесен експеримент? Ще се представим като граждани, силно милеещи за ситуацията в това някога славно училище. Длъжна е да ни приеме. Щото сме граждани, иначе казано сме данъкоплатци, тоест сме нейни работодатели. Аз лично искам само да я попитам нещичко във връзка с две мои граждански инициативи, които в прилежен писмен вид й представих преди известно време, а тя мълчи ли мълчи! Толкова. Ще бъде твърде интересна и реакцията най-вече на учениците, пък и на учителите - като видят депутацията ни. Аз искам да съставя една гражданска депутацийка за аудиенция при нейно директорско величество, която днес да се яви във владенията й - с оглед да спомогнем за пораждането на демократични отношения в тази толкова анахронична крепост на директорския авторитаризъм, на директорските своеволия, на директорския произвол. Ще поканя и Началничката на Управлението по образованието в Пловдив да дойде с нас, гражданите, щото и към нея имам известни претенции. Та ще ме подкрепиш ли в тези тъй благородни и безкористни мои опити да спомагам за прогреса на нашето свидно училище? Желая ти иначе хубав ден! Бъди жив и здрав! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен... неделя, 5 ноември 2017 г. Роди се следната чудесна идея: в училищната общност на ПГЕЕ да започне работа КРЪГЛА МАСА по проблемите на нейната практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ! В понеделник, 30 октомври 2017 г., ми се яви или по-скоро се роди Идея и инициатива за едно твърде полезно гражданско действие, може дори да се каже, че това всъщност е идея-инициатива, нещо като "две в едно", така да се рече. Да, но идеите, веднъж родени, имат свойството да растат, да се развиват и да се обогатяват. Аз най-напред изследвах реакциите на ония личности, на които написах писъмце и им предложих да се включат в инициативата ми (знаете, имаше интересни реакции, примерно представената в диалогична форма реакция на един бивш мой ученик, сега адвокат: И кога, ако ми позволите да запитам, възнамерявате все пак да ставате достойни личности и добри граждани на родината си?!). Повечето адресати, естествено, си замълчаха, кой от страх, кой по други, не по-малко... многозначителни причини (зер, наближава времето, в което директорката ще дава тъй дългочаканите парички от диференцираното заплащане, нема да се излагаме сега с некакви си там "граждански акции", та да ни отреже премията?!). Ний вече, уважаеми дами и господа съдебни заседатели вече привикнахме от нищичко да не се удивляваме - щот вече знаем, че в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ всичко е възможно. Да, но ето, в така и така създалата се ситуация се оказа, че идеята ми почна да нараства, нищо чудно и в един момент да стане нещо наистина хубаво - и добро! Дай Боже, само на Бога мога да се уповавам в тия толкова болни времена, в които имаме късметя да живеем! Оня ден, в предаването, което водя по Пловдивската обществена телевизия, именно в предаването "На Агората...", дръзнах да апелирам и към зрителите, поканих ония от тях, които имат будно гражданско съзнание, да покажат готовността си да участват в предложеното гражданско действие, т.е. да се включат в акцията; оказа се, за моя изненада, че неколцина граждани откликнаха на призива ми! (Все пак говорим за втория по големина град в България, който навремето беше доста буден, имам предвид по-ранните демократични и "седесарски", така да се рече, години на нашия епохален преход от комунизъм към демокрация. Към нестаналата и непрокопсала нашенска демокрация, щото ний, демократите, стана така, че позволихме демокрацията ни да бъде мутризирана и оченгесарена, което не значи нищо друго освен потайно РЕКОМУНИЗИРАНЕ на страната ни - и то в една най-отвратителна, уродлива, гнусна даже форма. Обществото ни почна да страда от невиждано АТОМИЗИРАНЕ, от РАЗПАД, довел до това, че откъснатите един от друг индивиди в наше време се оказаха неспособни за общо, за координирано, за консолидирано гражданско действие. Но ето че има "донкихотовци" като моя скромна милост, които се мъчим даже и в тези отчайващи условия нещичко да правим, да се съпротивляваме на толкова уродливата, пов-тарям, РЕКОМУНИЗАЦИЯ-МУТРИЗАЦИЯ. Вярно, почти никой не ме подкрепя в моите толкова отчаяни и самотни усилия да се съпротивлявам - знаете, аз имам една идея-фикс да направя нужното за осъществяването на една непосредствена и практическа реална демократизация на една конкретна общност от хора, имам предвид училищната общност на пловдивската ПГЕЕ, училището, в което вече 17 години работя като учител по философия и гражданско образование. Защо не си кротувам и защо правя всичкото това ли? Ами правя го защото това е мой учителски и граждански дълг, просто си върша съвестно работата, да, такава ми е работата като учител по философия и гражданско образование, да, представете си, дори и в нашите отчайващи условия има хора, които се мъчим да си вършим както трябва работата. Е, вярно, по тази причина мен ме възприемат като "смахнат", като "ненормален", но това мен лично не ме учудва. Та значи ми се налага да се боря и то в крайно тежки условия, почти неподкрепен от никого - щото народът е изпаднал в непростимо малодушие, имам предвид учителския и ученически, а също така и родителски народ от ПГЕЕ най-вече. Но аз пък, дето се казва, съм проклет човек и също така съм голям инат, ето, не се отчайвам, вярно, силите ми вече са на изчерпване, нищо чудно съвсем скоро да рухна - и така по най-щастлив за образователните бюрократи начин да се реши "проблемът Грънчаров", знаете, те са горещи привърженици на повелята на толкова човеколюбив таваришч Сталин "Есть человека, есть проблема, нет человека - нет проблемы!", та кардиналното решение на "проблема Грънчаров" ще се реши, очевидно когато този същи Грънчаров онемее завинаги, т.е. бъде ликвидиран истински, както ставаше това в тъй щастливите сталинско-комунистически времена. Но да видим де, ами ако тоя същия "народен враг" и "изедник" Грънчаров все пак успее да постигне нещичко преди да падне завинаги в неравната борба?! Да оставя тази ненужна патетика, има време да се лъже и лицемери по тия развиващи се сега пред очите ни истории. Знаете, че по българския обичай когато се развиват пред очите ни някакви исто-рии мнозинството седи, люпи семки, лапа кебапчета и гледа безучастно, ний сме големи почитатели на сеирищата и на зрелищата. Но нема сега да сме толкова придирчиви към многострадалния ни (и твър-де слабоумен!) народец, нека да почнем да мислим "позитивно", както ми препоръча един наш умен човек, който отказа да ме подкрепи в едно начинание по причина на това, че съм бил изпаднал в "непростим негативизъм", е требвало било да ставам колкото се може по-позитивен. Да видим обаче как се разви въпросната онази моя идея-инициатива, ето това е истински важното и позитивното за момента. Вчера една уважавана от мен дама ми написа следното във Фейсбук: Иванка Топалова: Здравей, Ангеле! Едва тази вечер успях да прочета посланието ти и общо взето нямам нищо против да й направим един такъв опит. Защо не ми пусна една стрела по тел - аз бях три дни в Пловдив и можеше да се видим. Сега ще бъда в сряда вечерта и ще остана до събота на обяд! През това време може да планираме нещо! С поздрави: Ваня Госпожа Топалова е съпруга на забележителния учител от близкото (и не толкова близкото) минало в ПГЕЕ (ТЕТ-ЛЕНИН) Жак Асса, тя самата също е работила навремето в това славно училище. Нейният отговор ме окуражи, още повече, че аз вече имах благоприятен отклик на идеята си от неколцина граждани - след обръщението ми към пловдивското гражданство по телевизията. И в тази именно връзка, в този благоприятен контекст ми хрумна следната великолепна според мен идея: да предложа по подобаващия ред в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ да започне работа КРЪГЛА МАСА по проблемите на нейната непосредствена и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ, като от едната страна на "кръглата маса" ще седят привържениците, радетелите на демократизацията сред гражданите, а от другата страна... ще видим кой ще седне, предполагам, ще седнат ония, които смятат, че в ПГЕЕ немаме нужда от никаква реална демократизация, от никаква демократични дебати немаме нужда, щот нам, видите ли, си ни е много хубаво под сянката на султанския, пардон, на директорския трон или престол! Да, предлагам кръгла маса в многострадалната от директорския произвол и авторитаризъм в нашите така забележително мутренски времена пловдивска ПГЕЕ, този е новият момент в инициативата ми, много ми е интересно как възприемате и оценявате идеята ми. Кажете смело какво мислите, не се притеснявайте! Също така ония, които искат да седнат от страната на ангажираните, на работещите за реалната демократизация граждани, могат да си кажат имената, та да изготвим съответния списък с участници от нашата страна. Толкова, мисля, че казах главното. Сега ми е много интересна, не крия, реакцията ви. Ще уведо-мя, по подобаващия начин, и другата страна за така и така доразвилата се идея-инициатива. Ще се наложи да използвам услугите на посредника, на толкова отзивчивия омбудсман на Пловдив. А по-нататък идеята ми, да се надяваме, ще се развие съвсем логично - за да стигнем до момента, в който не само в Пловдив, но и в национален мащаб проблемите на образованието ще бъдат поставени на обсъждания в такива "кръгли маси"; значи първо в Пловдив да започнем, пък после и в цялата страна може да стане това, което отдавна трябваше да стане. Щото образованието ни е в направо катастрофално състояние. И повече да се чака не може! Но да видим де, ний, българите, сме прочути с това, че като стигнем дъното не се отчайваме и продължаваме да копаем надолу... Ний сме "позитивни" и също така сме "оптимисти"! И тъй, желая ви хубав и приятен неделен ден, бъдете здрави! До нови срещи! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен... |